Две години блогър

Да толкова време мина от първия OpenFest през 2003-та. Около половин месец след него побутнат от Zak в крайна сметка се престраших да си пусна собствен блог. Две години по-късно днес вече се сдобих с три – един класически и два по-особени – за двете ми слабости – едната фотографията, а другата писането – всъщност на ход са още две идеи – едната за бизнес, а другата, хм… засега нека си остане спотаена тайна.

Днес се сдобих и с две мечтани отдавна книги за фотография, а третата почти успях да поръчам от Amazon. Чакам утре confirmation email-а за да го приема за свършено. Тази седмица трябва да се появи и обектива, заради който продадох дългата си Sigma. В момента нямам нищо над 80mm и се чувствам с вързани ръце, още повече, че ми се снима портретна и човешка фотография. Много време не бях снимал хора, освен по заявка, но май е време да променя решението. Два очарователни модела ме разколебават силно през последните няколко седмици.

Смятам да позагрея до Коледа и ако мога да си позволя инвестиция догодина в по-истински портретен обектив ще е чудесно… Ей, Тони – май имам нужда от онази къща, дето я измислихме по-рано от очакваното 🙂

Между другото като стана въпрос за книги и фотография – нещо интересно на книжния пазар в София – книгите на Майкъл Фрийман, които скоро се появиха на български са по-евтини с около 1/3 ако си ги купите в оригинал на английски. Да – из книжарниците се продават успоредно и двете версии. Невероятно, но факт.

Днес реших да приема и едно почти журналистическо предизвикателство – какво пък – защо не…