/ Лично

Дъжд

По-нервен ден не съм имал напоследък. Започна с работа, как иначе. Още в един след полунощ. Закачих се към корпоративната мрежа да пусна няколко служебни писма и видях, че групата, сформирана за подготовка на документацията свети цялата в Sametime-а, което означаваше само едно, че са в офиса и навярно щяха да изкарат там нощта.

Предложих им да се занеса до офиса ако имат нужда от помощ, но Краси ми каза, че са си разпределили нещата за довършване, просто ги притиска времето и няма смисъл, освен ако не съм искал да им правя компания. Далеч съм от идеята, че действа полезно някой да ти се шматка наоколо докато ти си под пара, а и каква компания в един-два след полунощ. Сутринта наистина ги заварих в офиса – не си бяха ходили въобще.

Днес с Ники утрепахме доста повече от предвиденото време при едни клиенти, заради което ми четоха леко конско, защото пропуснах част от едно обучение, но какво да направя – напоследък ми е трудно да съм на три места едновременно. Опитвам се да си ъпгрейдна шизофренията, но за жалост ми е дръжлива психиката – засега успявам успешно само да се раздвоя 😉

Всъщност Ники ходи на интересни места. Предната седмица се озовах покрай него в офиса на AVON. Не мисля, че там може да работи нормален мъж и да свърши някаква работа – при толкова девойки на квадратен метър. Днес офиса на една компания за химикали ме свали под масата. Триетажно къщенце, без да броя етажа под земята, два гаража, сауна в мазето, фитнес-зала, с баня и тоалетна към абсолютно всяка стая (което прави около 4 бани на етаж) – все едно е правено за хотел или… хм… Собственичката била бивша стюардеса… Нищо не искам да кажа. Нещо ви се е разхайтило подсъзнанието…

Описахме и опаковахме всичката техника, не помня колко пъти се сварих в собствен сос – днес беше кошмарна жега. Върнах се следобеда за обучението. Видях се и с Пейо, Maniax-а и Здравко привечер, но бях толкова скапан, че не ми се говореше за нищо. Надявах се наум само дано да не е започнала точно днес профилактиката на топлата вода в квартала.

Няколко преки пред къщи в едно кошмарно задръстване по време на проливния дъжд ми звънна телефона. И това оправи целия ден. Изведнъж, със замах… Просто така – от само себе си… Тази вечер със сигурност най-сетне ще се наспя кротко и спокойно.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Дъжд
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell