Джулая, наводнения, 4 юли...
Първия ден на юли се посреща на брега на морето, а не пред компютъра – надявам се някой ден да мога да си го позволя… Има две неща, които с години се заричам да случа – едното е Джулай, а другото годишните срещи на LUG-BG. И въпреки всички усилия все се случва нещо, което ги прави невъзможни. Явно е някаква прокоба…
Присъствието ми в Пловдив през уикенда беше напрегнато както винаги. Никога не успявам да си почина, а уж съм се върнал „в къщи“. Видях се с много хора, с приятели, с няколко стари гаджета, пропуснах един рожден ден от overload. Не знам дали не беше случайно съвпадение, но някак всички ми се видяха унили… Защо, по-дяволите никой не е искрящо щастлив, защо всички са се понесли по течението?… Дано да е било дъждовна меланхолия. Всъщност по улиците в Пловдив повече плувах отколкото шофирах. Валя и по целия път до София вчера. На магистралата имаше и две катастрофи – в такова време при висока скорост е достатъчно някоя локва на пътя да те изнесе леко, да не реагираш правилно и…
Поне си взех wireless-карта на PCMCIA с prism2 чипсет – Avaya – чудесна играчка. От снощи вече кабелите в къщи ми станаха излишни. Като рециклирам и батерията на selene ще стана независим и от AC-адаптерите. Да живее мързела!
Иначе в София е весело – контейнерите за смет са страхотна гледка. Една славеева песен на едно ритуално кметуване. А някой други държави по повод националния си празник ще се сблъскват с комета. Разни хора, разни идеали… Не се сещам кое точно е по-тъпото… Не ми се напъва толкова…
Иначе новата седмица започна отново с бясна скорост, добре че вчера Пейо и Хриси ме измъкнаха за тортички в дъжда. А днес дори успях за малко да се измъкна от лудницата и да ме огрее светлината на една усмивка.
Коментари ()