Денят определено не си личи от заранта. Събудих се изтощен, но с хубаво настроение. Няколкото часа сън не ми стигнаха, нито тройната доза ефервесцентни витамини, които погълнах снощи преди лягане, за да живна малко. Сутринта продължи с добра новина, а по обяд Никола се обади да каже, че с Юлия Цанкова са успели да издирят от Златния фонд на Българското национално радио запис на „Сади мома“, който да бъде подарен на Столмън. Огромни благодарности за усилията, Никола! И да е жива и здрава Юлия Цанкова!

Всъщност в днешния ден всичко щеше да бъде ОК ако някои хора имаха потенциала да държат на думата си. Хора, за които трябваше да се досетя (всъщност знам), че са плъзгави безформени амеби без мнение. И се предоверих на думите им, след което в опита си да зарадвам един човек, всъщност го нараних, заради подмолна подмяна на обстоятелствата, случила се изневиделица и за мен самия. И заради болните амбиции на едно конте, разбира се. Anyway, аз съм гигантски инат в такова отношение и виновните ще си получат заслуженото някой ден, а аз ще намеря решение на проблема – още в близките дни. Защото ми омръзна да гледам как добрите хора биват използвани до степен на безумие, а някои лекета-кариеристи се гаргарят с душата им.

Всъщност миналата вечер, след като оставих Калоян в Младост и със Сашо се носехме през дупките на София към Овча Купел споделих с него, че всичко това напоследък ми идва в повече и смятам съвсем сериозно да се ангажирам занапред само с няколко – най-важните за мен – неща. Не мога да съм забъркан навсякъде – не може почти всяка една инициатива, в която реша да не участвам да пропада – не винаги, но с доста сериозна вероятност. А вече ми се свършва желанието за упражнения. Наупражнявах се достатъчно – с години. Отдавна смятам да съм доказал какво мога. Поне на себе си, а друго не ми е нужно. Време е за война! Омръзна ми от обстоятелства, заради които да се възпирам да нарека кретена кретен и идиота идиот. Започвам да се дразня истински на празноглави петдесетгодишни посткомунистически PR-герои, изживяващи се като IT-гурута и представляващи мениджмънта на 85% от набедения за прогресивен IT-бизнес в България. А младите им последователи са дори още по-жалки.

Омръзва ми да бъда възпитан и дипломатичен. Окончателно ми омръзна. Започвам нова ера – поне за себе си! Без повече мълчалива толерантност от моя страна! Добре е врагът да разпознаваш като враг и нищо повече. Интересуват ме единствено истинските ми приятели и моят отбор. И към момента този, който си сформирам напоследък в IBM се очертава много добър. И скоро ще бъде адски разпознаваем, надявам се, като стил и принципи. Остава да го направя непобедим, а за това ми трябва само още малко време.

Играта свърши!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

12 коментара

  1. (понеже знам, че градивната критика е нещо по-хубаво от хвалбите, пиша така. Ти си знаеш, че без тебе не можем, и че се справяш страхотно :) )

    Аз като ти звънях снощи, що не каза как да помагаме ?:) Има и хора, дето успяваме да си държим на думата и имаме предостатъчно време, ми използвай ни :)

    Отговор

  2. И на теб ти омръзна…

    Отговор

  3. Малко сте ме разбрали погрешно, бе хора! Нямам точно това наум – но по отношение на ССС също наистина не мога да съм набъркан навсякъде и това също трябва да се промени.

    Нищо не ми е омръзнало – омръзнаха ми само глупостите, затова просто ще трябва да приложа patch. Нямам нито време, нито желание за глупости – аз съм човек на възраст все пак. Пък и нали трябва да се отвори път на младите ;)

    Отговор

  4. Ами какво да кажа след това… съвсем нормално е, Йовко, да ти омръзне… а за приятелите… бъди сигурен… истинските (такива) винаги ще те подкрепят и ценят! Васко, Жоро, Александър, Калоян, Румен……….

    Отговор

  5. Обезателно ли е приятелите да са само от редиците на cool geeks, или от другите племена също можем да надигнем обнадежден гласец? :-))))))))))))))

    Отговор

  6. Политиката, Йовко, е лошо и гнусно нещо :) ! Освен може би ако грешно чета този твой постинг…

    Отговор

  7. Аз на толкова ли тесногръд съм замязал, Алекс? ;) Ни най-малко няма предварителни условия – що за приятелство би било такова с условия :)

    Отговор

  8. Дончо, може и да си прав – не знам. Ама този пост няма нищо общо с политиката. Последната няма как да ме подразни толкова, защото просто не очаквам нищо интересно в такъв контекст.

    Иде реч само за междуличностни отношения :)

    Отговор

  9. А, никак, Йовко… Но аз обичам да питам направо, та да няма после неясноти :-)))

    Отговор

  10. Само неждуличностни отношения няма, знаеш го не по-зле от мен. А и защо ти е за тях цял тим?

    По принцип и аз охотно бих предложил помощ – но, все пак, за какво всъщност иде реч? Усещам нещо недоизказано.

    Отговор

  11. Така е, Григи има неизказано! Говоря за две неща горе, които за мен се преплетоха в два последователни дни – и затова постът е многозначителен – едното нещо е много лично, въпреки че се разви в доста професионална плоскост, а другото засяга група хора, която тотално загуби уважението ми. Първото ще си го запазя за себе си, защото така е правилно, а и справедливостта май ще възтържествува както научавам преди малко, а второто смятам да споделя защото е важно да се знае, колкото и грозно да е то. Може да размисля, не знам. Ще видя… Но не е сега момента – днес беше хубав ден, Stallman беше тук, екзалтира всички – нека да си усетим празника. :)

    Има време за делнични истории и проблеми :)

    Отговор

  12. Maniax, забравих да спомена само, че онази вечер беше страшно сложно – идея си нямаш просто… То ще се чуе ;) Иначе, мерси за окуражаването :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо