Снощи с Хриси пак гледахме StereoLove. Замъкнахме и Пенчев, който и преди и след пиесата изглеждаше някак уморен. Пиесата, както и очаквах за подобен многопластов текст при втори прочит изглежда различна. Те и актьорите я изиграха с доста промени от предишния път. Хриси каза, че след като я изгледа се чувства някак надрусана. Вярно има нещо такова.

Всъщност StereoLove се играе и тази вечер – вторник – от 20:00 ч. в Червената зала на Червената къща срещу Червен билет от 4 или 7 лева, в зависимост от това дали сте студент, ученик или пораснал хуманоид като мен. Можете да си запазите билети през сайта на пиесата или този на Червената къща.

Още първият път като я гледах ми хрумна въпросната идея. Заради самият текст на пиесата, а и Весела ми разказа как са я писали с Елица. Всичко започнало с един текст на Елица, на който Весела отговорила с друг и така известно време си разменяли текстове като кратки есета по различни теми – любовта, самотата, емоциите, животът… Накрая взели текстовете си – разбъркали всичко като реплики и се получила пиесата.

В близките дни смятам да пусна един модифициран блог, в който ще има начало на текст – не повече от половин страница – два-три параграфа. А под него формичка за дописване на този текст – пак така – до два три абзаца. Т.е. всеки ще може да дописва текста, според това какво предходния текст го е провокирало да напише. През ден-два или в зависимост от това, колко текста постъпват ще се взимат коментарите в някакъв ред и ще се добявят към изначалния текст. Така с времето ще се получи някаква книга или по-скоро някакво есе, което ще е писано от много хора и ще представлява или нещо много тъпо, или нещо ценно. Така или иначе експериментът си струва. И понеже авторите ще са много този текст трябва да бъде или CC-Признание или Обществена собственост.

Но нека първо легитимирам един друг CC-проект, който подкарах през празниците и има нужда от обмисляне на няколко детайла преди да го обявя. При всички случаи обаче ми е интересно какво ще се получи.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Това е наистина прекрасна идея.
    Преди време направихме нещо подобно с едни познати, но със малката разлика, че ставаше дума за изречение-две, а не абзаци, а и толкова безумно се получи, че не беше необходимо разместване на нищо.
    Наистина за блог ще бъде трудно, при много автори но го пробвай някоий ден с твои познати – процеса на писане/ четене/ писане е много приятен и не пречи на пиенето на бира например.

    Отговор

  2. Идеята е хубава, наистина. Това с разбъркването ме притеснява обаче. Защо не ги оставите както са си. Т.е. всеки коментар да допълва текста+предходния коментар.

    Но по-важно е друго. Идеята за публична собственост ме притеснява. Както пише и на самия лиценз, той може да не важи извън САЩ. Зачетох преди месец два немското законодателство и наистина нямаш право да се откажеш от авторските си права, какъвто отказ предвижда този лиценз.Ще те излъжа, но като че ли и в общото законодателство на ЕС има подобни проблеми. До българското още не съм стигнал, но няма да е чудно, ако и при нас е спорно дали може да се откажеш от авторските си права.

    Относно другия лиценз на СС съществува проблемът, че може да има толкова много автори, че да е невъзможно или най-малкото нецелесъобразно да се „признават“ имената на всеки един от авторите.

    Страх ме е да предложа FDL, защото съм го чел по диагонала отдавна, но по името му можем може би грешно да заключим, че той е ориентиран повече към документация, научни есета и прочие, което пак не пасва много много. Затова няма да го предложа:) Public Domain е прекрасен лиценз, но за съжаление невалиден:-/
    Така де, няма какво да се повтарям, просто ако някой, който чете или ти Йовко имате идеи за лиценз, който е едина идея по-свободен от Attribution и една идея по-затворен от Public Domain ще е супер:)

    Поздрави!

    Отговор

  3. Ами нов лиценз се пише за пет минути. Например:

    Open Book Bloggers License
    ==========================

    Този текст е написан от множество автори, като всеки един от тях е автор на различен абзац. Всеки един от тези автори доброволно се е съгласил да не запазва правата си върху своята част от произведението и то в цялост да бъде колективен анонимен труд. Всяка част от този текст може да бъде разпространявана, цитирана, модифицирана или дописвана свободно, без каквито и да е ограничения и за всякакви цели, с единственото условие всяко копие на този текст, или негова модификация, да съдържа текста на този лиценз. Участието ви като автор или като читател на този текст означава, че сте съгласни с условията му.

    Край.

    Лицензията е договор – между твореца и потребителя. А договорът е споразумение между две страни и те сами определят за какво се договарят. Изобщо не е нужно някой да признава или да не признава този договор за да бъде той валиден.

    Отговор

  4. Прав си. Но не е толкова просто, защото в юридическите среди се заяждат за дреболии като: „Всеки един от тези автори доброволно се е съгласил да не запазва правата си върху своята част“ == всеки един от тези автори доброволно се е съгласил да се откаже от правата си върху своята част. (Което е проблемът при публичната собственост)

    Но иначе проблемът реално е решен – когато назрее моментът може да пуснеш един такъв примерен текст и да го оставиш за един ден да го разгледат потенциалните автори. Така вероятността за недогледани пропуски ще се сведе до минимум, авторите ще са доволни от лиценза, в чието правене са участвали те самите, а лицензът ще е първият текст публикуван под себе си :)

    С трепет ще чакам да пуснеш страничката!

    Отговор

  5. Юридическите среди ще са и за и против каквото и да било, в зависимост, кой кого защитава. Пак казвам – това е договор. Хората могат да се договарят помежду си. И юридическите среди нямат нищо общо, поне докато някой не тръгне някого да съди. А стигне ли се дотам… и юридическите среди нямат думата…

    Отговор

  6. Анонимен 9 март 2006 в 18:52

    Идеята е много хубава, но тези юридически глупости съсипват всичко.
    Защо е нужно изобщо да бъде издавана такава книга? Аз мисля, че в случая ценна би била самата книга, а не парите, които могат да се спечелят от нея. Най-добре би било просто да се разпространява безплатно в електронен вариант и готово.

    Отговор

  7. Никой не е казал, че ще се издава… Но не бива да има пречки и това да бъде направено – ако някой поиска…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо