Легнах си призори днес… някъде около 3 след полунощ.

След работа хвърлих Кети до центъра да търси валентинови подаръци и се прибрах относително рано в къщи. Докато си приготвя вечеря, прочета пощата си, особено след поредния импулс на напрежение в ССС, свързан с пролетното размърдване на слоевете, и свърша още куп други неща, се озовах начисто със задачите едва около час преди полунощ.

Беше късно, но времето и настроението ми бяха подходящи за писане, а и вече бях започнал предходната нощ. Исках да завърша разказа за да го подаря навреме за неделя. Написах го на един дъх, но след това започнах да го чета и поправям няколко пъти докато ми хареса темпото и мелодията на изреченията. В три си оставих последните редакции за днес сутринта и си легнах.

Не беше за вярване, но сутринта успях да открадна време в офиса да направя последната редакция. Office 1 ме издъниха с никаквия си избор от цветна хартия, но Кети спаси положението като намери отнякъде точно това, което търсех. Отпечатах го с любимия ми шрифт и го сложих в един плик.

Чух се с Пламен от Варна за WebDev там и поговорихме доста дълго за нещата, от които има нужда. Отпечатах и плакатчето на Linux курсовете, които започваме в Техническия университет и го оставих на рецепцията – в крайна сметка и доста от колегите се интересуват. Между другото Жоро вече пусна сайт на курса. Следобеда прекарах при клиент в борба с един passbook принтер, който май в крайна сметка ще се окаже повреден и само си загубих времето – своето и на колегата от банката.

Вечерта беше приятна и спокойна – видях се с Адаша, Владо и Мишинев. А най-хубавото беше, че дадох плика с разказа на Лунното момиче като я помолих да го отвори в неделя. Очаквах да ме попита защо точно тогава. А като и отговорих ми подари най-очарователната си усмивка.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. А утре (т.е. вече днес) пак има постановка на „Камината“! ;)

    Отговор

  2. А ние, простосмъртните, дали ще имаме честта да прочетем новия ти разказ?…

    Отговор

  3. Аз твърде нахално да подхвърля от името на Йовко, че може би разказа не е предвиден за публикуване, имайки предвид повода;)
    А реших отново да коментирам, защото този пост ми напомни на една моя идея да напиша разказ по същия повод, но идеята в рамките на 15 толкова се изроди, че реших, че е по-добре да си трая, отколкото да си търся белята:)
    Кой колкото може…

    Отговор

  4. Благодаря за интереса, Ив! Ще публикувам разказа, но не веднага. Всъщност той е публикуван вече, но е scheduled за 11 часа в неделя (не е случайно!) и затова още не може да се види сред писанията ми. Понеже е нещо като подарък искам най-напред да го види човека, за когото е предназначен. За останалите ще бъде подарък за Св. Валентин. Така доволни ли са всички? ;)

    Отговор

  5. Всички могат, Ванка. И ти. Просто трябва да си повярваш – нищо повече… Зад всеки писател (освен може би родените гении, но такива са на пръстите на едната ръка) стои просто един повярвал си човек.

    Отговор

  6. Dano slanchevoto momiche ti otgovori kakto ti zaslujavash

    Отговор

  7. Дааа, сега със сигурност и аз съм много любопитна да прочета разказа ти – а аз не съм любопитен човек :)

    Отговор

  8. Така е Григоре, но аз май не съм от най-вярващите…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо