Ethical Hacking в Щутгарт

Ethical Hacking в Щутгарт

Днес почти поприключихме лекциите вече. Утре цял ден имаме hands on lab – реално хакване на банкова мрежа. А в петък презентация на намерените пробиви и към самолетчето обратно за всеки откъдето.

Щутгарт е странен град – достатъчно необозрим и голям, а в същото време някак провинциално спокоен. Не знам защо ми прилича на нещо като Несебър през лятото, когато е пълно с туристи. Не че тук е така – някак атмосферата е подобна. Въпреки, че е пълно с турци, китайци, други азиатци, цветнокожи и вероятно доста европейци, различни от германци, които няма как да различа. За разлика от консервативна Виена тук като че ли хората са по-открехнати. В целия град градинките са пълни с хора седнали в тревата – което не прави същите градинки смачкани или мръсни. Не знам как се получава, но всичко продължава да си е почти изрядно. Казвам почти, защото градът е мръсен – с боклуци по улиците, просяци, графити навсякъде, изроди от разнообразно естество… и потекло. Тази вечер дори видях една групичка готик утрепки – казвам утрепки не защото не харесвам този тип люде – даже напротив, но тези наистина бяха утрепки – пияни или дрогирани или и двете едновременно… А най-странното бе едно същество с тях, с ужасно тежък готик грим покрай очите и безброй аксесоари по шията и ръцете, което седеше на земята под едно одеало и май нямаше крака. Трудно ми е да кажа дали бе момче или момиче, нито на каква възраст е – беше ужасно слабо и кльощаво като недоразвита кукла с размери на петгодишно хлапе и пребледняло изражение на 45-годишен човек. Останалите от групата поне бяха на видима възраст 20-25. Всъщност изглеждаше доста жизнено за външния си вид на поне петдневен мъртвец (или петдесет годишен вампир). Тръпката ми за документална фотожурналистика веднага се пробуди и се зачудих дали и колко пари да предложа за да направя една-две снимки, но някак човешкото в мен надделя и отминах безмълвно. Явно няма смисъл в този живот да опитвам да си вадя хляба с фотография.

Миналата вечер с Влатко открихме, че четиримата индийци са в нашия хотел и днес решихме да спрем да пием по една-две бири в центъра на път за хотела. Единият се оказа с португалски произход, което може би обяснява приказливостта му на фона на сдържаността на останалите. Поговорихме си за жени, за бира, за храни, за open source, за политика. Явно никъде хората не си харесват правителствата. Само дето в Индия наистина са отсвирили здравата Microsoft и това няма как да не е добра новина.

Днес отделихме поне два часа на темата SQL injection и тестовия MS SQL просто биде обърнат с карантията навън. И другите бази го отнесоха, ама толкова весело както с творбите на MS няма как да си направи човек. А и компанията е готина. Трима американци, четирима индийци, седмина немци, и по един от Испания, Франция, Словения, Хърватска и България. Присъствалите на DefCon от тях като ключови участници там се оказаха значителен процент. А единия индиец пък се оказа човека, който стои зад един достатъчно популярен псевдоним из security списъците – работел за HP преди, а отскоро в IBM. Не знаех и че точно на Влатко дължа поддръжката на Token Ring в Nessus.

Вчера научих пак от него, че Ивица заминава за Дубай – поне за година – ако не и завинаги, което означава, че двамата с Влатко оставаме балканския отбор засега – момъкът от Словения се занимава с друго. Няма да е зле да се видя с Ивица преди да е избягал от Загреб. А и през юни така или иначе започват проект в Хърватска и ще трябва да участвам поне два-три дни наравно с тях. Най-малкото за да мога да привиквам Влатко в София при нужда.

Курсът всъщност се оказа повече workshop, което ми идва адски полезно. А и познанството с хората и най-вече с Влатко – той е много свестен момък. Не случайно са го набедили за председател на хърватската Linux организация. Говорихме си и за openfest и от догодина можем да помислим за някаква обща координация. Те за разлика от нас са имали вече Столмън за гост, но май им е дошло доста в повече от това, което са били готови да понесат. 😉