Утре ще има протест срещу ACTA. Болен съм, но мисля да се завлека. Без маска. Или ще я сложа на тила си.

За да си гарантираме свободната комуникация, свободния обмен на знания и човешките права. Това струва далеч повече от всеки друг частен интерес, от остарялата и неморална система за авторски права, от всички корпоративни амбиции. И усилията против ACTA всъщност трябва да продължат, докато бъде невъзможно да се случи следващ опит, както и да се нарича той. TPP само чака да попълни пропуските в ACTA. А това може да бъде възможно само след революция в съзнанията ни, която да задраска веднъж завинаги възможността някой да приватизира знания, да ограничава споделянето на информация, а съществуващото патентно законодателство и това за интелектуалната собственост да бъдат изхърлени на бунището на историята, където им е мястото.

И защото не е важно какво точно пише в последната редакция на ACTA. Да не се заблуждаваме, че е проява на някакъв разум. Ако битката против ACTA бъде загубена, след това може да последва всичко. И ако бъде спечелена също. Но ACTA е най-лошото нещо, което можем да причиним на Мрежата и себе си, и най-голямата заплаха пред Интернет досега.

Протестите в по-големите български градове утре са част от световен ден на протести против ACTA:

Сборният пункт за София е НДК (пилоните) от 11:00 ч.

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Всички трябва да отидем!

    Отговор

  2. Венелин Илиев 10 февруари 2012 в 14:37

    Революция в съзнанията ни надали ще е достатъчна. Всъщност, тя вече се е случила в много от нас. Свободният обмен на знания /информация/ е свързан със свободата. Навсякъде. И между всички. Искам го, мечтая го, но колкото и да ми е тъжно, това скоро надали ще стане. Юрист съм, но съм съгласен, че сегашните закони /не само за авторските и патентни права/ сковават, слагат излишни граници и наистина им е време да си ходят. Но ти, или аз, или други виждат тенденциите, мислят напред, вслушват се в мечтите си и не ги предават. Но. Тъпо е, но винаги има едно но. Дали ще е АСТА, данъчен закон, или някой друг закон, не е важно. Важното е, че има воля за промяната им. Макар и не винаги резултатна. Не вярвам вече много в революциите. И френската, и индустриалната, и октомврийската, и сексуалната, и информационната донесоха много добри неща, но и много неподозирани странични ефекти, кофти странични ефекти. В свят, в който една супа Маги се рекламира като революционен продукт, много неща вече не са същите. Онзи ден с един приятел и колега си обсъждахме нещо, което ни се иска да стане. „Възможно ли е?“ – попита ме той. „Не знам дали е възможно“-отговорих. „Сетих се защо не е възможно. Защото би било хубаво“ – каза той. Може и да звучи мрачно това, което пиша, но аз искам да има промяна. Не мога да дойда утре, защото ще ходя в приюта в Богров, да снимам кучета. Обещал съм. Но съм с вас. И се моля да не загубим битката.
    Поздрави.

    Отговор

  3. Специално за теб, Йовко (с цялата си благодарност, която ти дължа за всичко, научено от блога ти) мисля, че ще са ти интересни книгите (давам ги за даунлоуд с резюмето на Амазон): http://semkiibonbonki.blogspot.com/2012/02/4.html

    Отговор

Ако искате да споделите нещо