Fight for the future

Утре ще има протест срещу ACTA. Болен съм, но мисля да се завлека. Без маска. Или ще я сложа на тила си.

За да си гарантираме свободната комуникация, свободния обмен на знания и човешките права. Това струва далеч повече от всеки друг частен интерес, от остарялата и неморална система за авторски права, от всички корпоративни амбиции. И усилията против ACTA всъщност трябва да продължат, докато бъде невъзможно да се случи следващ опит, както и да се нарича той. TPP само чака да попълни пропуските в ACTA. А това може да бъде възможно само след революция в съзнанията ни, която да задраска веднъж завинаги възможността някой да приватизира знания, да ограничава споделянето на информация, а съществуващото патентно законодателство и това за интелектуалната собственост да бъдат изхърлени на бунището на историята, където им е мястото.

И защото не е важно какво точно пише в последната редакция на ACTA. Да не се заблуждаваме, че е проява на някакъв разум. Ако битката против ACTA бъде загубена, след това може да последва всичко. И ако бъде спечелена също. Но ACTA е най-лошото нещо, което можем да причиним на Мрежата и себе си, и най-голямата заплаха пред Интернет досега.

Протестите в по-големите български градове утре са част от световен ден на протести против ACTA:

Сборният пункт за София е НДК (пилоните) от 11:00 ч.

3 мнения за “Fight for the future”

  1. Революция в съзнанията ни надали ще е достатъчна. Всъщност, тя вече се е случила в много от нас. Свободният обмен на знания /информация/ е свързан със свободата. Навсякъде. И между всички. Искам го, мечтая го, но колкото и да ми е тъжно, това скоро надали ще стане. Юрист съм, но съм съгласен, че сегашните закони /не само за авторските и патентни права/ сковават, слагат излишни граници и наистина им е време да си ходят. Но ти, или аз, или други виждат тенденциите, мислят напред, вслушват се в мечтите си и не ги предават. Но. Тъпо е, но винаги има едно но. Дали ще е АСТА, данъчен закон, или някой друг закон, не е важно. Важното е, че има воля за промяната им. Макар и не винаги резултатна. Не вярвам вече много в революциите. И френската, и индустриалната, и октомврийската, и сексуалната, и информационната донесоха много добри неща, но и много неподозирани странични ефекти, кофти странични ефекти. В свят, в който една супа Маги се рекламира като революционен продукт, много неща вече не са същите. Онзи ден с един приятел и колега си обсъждахме нещо, което ни се иска да стане. „Възможно ли е?“ – попита ме той. „Не знам дали е възможно“-отговорих. „Сетих се защо не е възможно. Защото би било хубаво“ – каза той. Може и да звучи мрачно това, което пиша, но аз искам да има промяна. Не мога да дойда утре, защото ще ходя в приюта в Богров, да снимам кучета. Обещал съм. Но съм с вас. И се моля да не загубим битката.
    Поздрави.

Вашият коментар