Това е един от многото кадри, които виждаш, когато вървиш по улицата. Понечваш да вдигнеш камерата и в съзнанието ти се завихря неудобството. Понякога надделява, друг път не… Но в момента, в който натиснах копчето виждах този кадър в черно-бяло…

Ако днес не бях тръгнал с идеята да търся “кадри в черно-бяло” сигурно нямаше да видя и този, както съм почти сигурен, че поне пет пъти съм минавал покрай тази скулптура в Борисовата градина преди, но никога не съм я забелязвал.

Иначе днес няколко приятели тестваха по-интересните ми обективи, поради което аз цял ден снимах с любимия ми стар Nikkor Ai 105/2.5 – няколко пъти споменах, че е страхотен, но никой не прояви интерес да го пробва. Пропуск. Голям.

И понеже започнах днешната поредица в черно-бяло, нека я завърша с нещо весело и много цветно. Нали вече казах, че обожавам Nikkor Ai 105/2.5…