To do nothing is within the power of all men
– Samuel Johnson

Този текст ще бъде малко дълъг и ще ви отнеме повече от обичайното време, не защото не съм писал и по-дълги от него, но защото ще бъде допълнен с мислите на няколко души, далеч по-умни от мен. И най-вече влиятелни – с визията си за нещата около нас или за бъдещето. Ще ви е нужен около час да прочетете публикацията и да изгледате придружаващите видеа.

Преди да продължим ми се иска да помоля да изгледате следващото видео, ако не сте досега. Peter Diamandis e предприемач, учен, доктор от Harvard Medical School, следвал още Molecular Genetics и Aerospace Engineering в MIT. Създател, заедно с Ray Kurzweil, на един много особен университет, който тотално не се вписва в рамката на казионното образование, но пък (може би точно заради това) от него вече се родиха няколко проекта с революционен потенциал да променят живота на много хора по света.

Видеото е около 15 минути, но е важно да преживеете контраста между първите 30 секунди и останалите… И след това се върнете към текста ми.

Иска ми се да припомня кога беше анонсиран първият iPhone – 9 януари 2007 година. Това никак не беше отдавна. Само 8 години са минали оттогава, но съм готов да се обзаложа, че много хора по света поне от 4-5 години насам са забравили какво е ежедневието без smartphone. Между другото iPhone се появи само 9 дни след като България стана част от Европейския съюз. А оттогава насам се промениха толкова неща, че много пък от българите удобно забравиха как беше преди. Преди само 8 години… Колкото и да си мислим, че нещата се случват бавно, истината е, че всъщност бързо прегръщаме промените, особено когато са позитивни. ОК – и iPhone, и ЕС си имат достатъчно хейтъри :)

Замисляме ли се за бъдещето в следващите 8 години? И не говоря за хората, които чакат промените да ги застигнат. Питам тези, които носят промените – предприемачи, хора на науката, хората на словото (избягвам целенасочено думата журналисти, преднамерено е)… Живеем в свят, в който темпото на еволюцията е революционно, невиждано преди. Глобалната ни свързност, технологиите и новите бизнес модели променят бранш след бранш – далеч не само технологичния и това е прекрасно, но нито светът, нито локалните ни общности, в които живеем са готови за толкова грандиозни и бързи промени.

Виждаме го по себе си, самозаливайки се с дребнотемие из социалките, заради местни избори, идиотщини в сутрешните блокове или бълвочите из вестници като Дума или Телеграф… Не се справяме с ignore-а, който всичко това трябва да получи в отговор, за да потъне в забвение. Не се справяме с личните си филтри срещу свръхинформираността си и информационното замъгление. И се превръщаме в усилватели на тази лудница. А има далеч по-важни неща, за които да се тревожим – ето няколко…

Готов съм да се обзаложа, че повечето водещи компании днес няма да преживеят следващите 15-20 години. Даже съм почти сигурен, че примерно Yahoo и HP няма да преживеят 2017-та, поне не в този си вид. IBM ще ги последва много скоро. Всъщност започнах този текст преди около седмица и преди да го довърша поредното разделяне на две в HP е вече в новините.

Говоря за технологични гиганти, понеже следя основно този сектор, но… какво предстои в промишлеността? Роботите и 3D-принтерите ще правят производството все по-евтино, толкова по-евтино, че ще го върнат в САЩ и Европа. Говоря за чудесните работници като тези на ABB или UR10, или моят smart любимец Baxter, който не се програмира, а се обучава и дори споделя емоционалното си състояние, чрез дисплея, за да бъде възприеман по-естествено от евентуалните си колеги-човеци. Цената на Baxter започва едва от $25000, a UR10 и много други са дори още по-евтини. В същия момент те са супер прецизни, работят 24×7, и могат да се пренастройват от една функционална роля към друга по-бързо, от който и да е човек. Иначе казано още сега, днес, в този момент, техните оперативни разходи са по-малки от цената на човешкия труд. Добавете към това психологическите фактори – гарантирано работят с години в рамките на експлотационния срок, не членуват в профсъюзи, не стачкуват и не напускат…

Буквално всяка година тези роботи стават все по-добри и евтини, и са в състояние да изпълняват все по-сложни човешки задачи. Това в глобален мащаб звучи добре за Европа, САЩ и донякъде в Азия, където има локални производства, но… със сигурност не звучи добре за Китай, например.

И само в следващото десетилетие може да се окаже, че дори няма да се нуждаем от тези роботи. Заради 3D-принтерите, които е напълно реално дотогава да са в състояние да „разпечатват“ и потребителска електроника. За неизкушените технологично, представете си да можете да си „разпечатате“ iPhone-а вкъщи.

Хайде сега да понадникнем в енергетиката. До скоро имаше реален шанс в обозримо бъдеще да изчерпим нефтените запаси на планетата за гориво. Вече има шанс да не го направим, а дори и част от запасите никога да не е нужно да бъдат използвани. Заради слънчевата енергия, чиято цена се срина буквално (97% за последните 35 години, твърди статистиката) и продължава да пада. В Щатите очакват да е по-евтино да си произвеждаш енергията от собствени панели вкъщи, отколкото да използваш мрежата, буквално всеки момент и със сигурност преди края на това десетилетие. Ето и нещо във връзка с това (пак от вчера). Нека добавим и Tesla Powerwall към картинката и нещата стават прекрасни за човека на бъдещето, но не и за енергийните дружества. Затова и съпротивата срещу слънчевата енергия вече се води с всички средства – включително у нас. Защото това е единствената алтернативна енергия с потенциал да направи напълно излишна досегашната фосилна енергетика.

Добрата новина е, че ако развитието около слънчевата енергия продължава с тези темпове, достатъчно скоро ще разполагаме с на практика неограничена енергия на пренебрежима цена. Което ще реши и проблема с недостига на питейна вода, понеже ще е безкрайно евтино да се пречиства океанска и морска вода в каквито количества е нужно. Което пък означава, че ще могат да се възстановят обезводнени райони и хората да се прехранват от локално зеленчукопроизводство от т.нар. вертикални ферми. Няма да споменаваме засега за възможността да си „отпечатаме“ вечеря с 3D-принтер, за да не ни бият кулинарите. Но със сигурност следва революция и в хранителната промишленост и земеделието.

И за да посъкратя текста си и да оставя на всеки простор за собствени разсъждения – само ще пробягам през още 2-3 ключови сектора.

Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания.

Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден.

Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща.

Журналистите на бъдещето най-вероятно ще бъдем всички, а тази професия ще изчезне или поне драстично ще се промени. Журналисти ще бъдат експертите и ще се прехранват не от журналистика, а от действителната си професия или роля в обществото.

Финансовите експерименти като Bitcoin ще бъдат все повече и по-интересни, но това, което има истински потенциал да преобърне капиталовите пазари и финансите на бъдещето са инструменти като crowdfunding платформите, които вече разклащат сериозно venture-capital сегмента и банките, правейки възможно бързото и лесно финансиране на различни социални и бизнес-идеи. Вече има и успешни експерименти с crowdfunding финансиране на имотни сделки (включително в България), обществено-споделен бизнес риск, локални финансови системи и др. Много е вероятно да се окаже, че бъдещето ни ще бъде без банките, каквито ги познаваме днес.

Добавете към това здравеопазването, с възможност за ранна диагностика и непрекъснато наблюдение на жизнените ни параметри, посредством сензорите на „умните“ ни устройства, роботизираната хирургия или възможността за трансплантация на 3D-отпечатани органи.

Но… ще имаме и много нови проблеми за решаване, един от които буквано тропа пред вратата ни – изчезването на много човешки професии. Много работни места ще бъдат заети от роботи и компютри, включително позиции, които сега се заемат от квалифицирани хора. Почти няма да има незасегната индустрия. А това ще създава нови социални проблеми, защото хората няма да успяват да се адаптират или преквалифицират толкова бързо и може да не разполагат с честни начини да се самоиздържат. В същото време ще разполагаме с индустрия, която е в състояние да произвежда продукция и богатство много по-лесно и евтино, което няма как да се случва без потребление. Следователно ще са нужни нови икономически структури и механизми, които да разпределят богатствата, понеже пазарът може и да не е способен да се справи сам.

В психологически план, без работа, човек ще загуби социалната си ангажираност и чувството си на удовлетвореност и принадлежност към обществото. Животът, независимостта и стремежът към щастие и комфорт няма да са достижими чрез труд и ще трябва да открием други начини. В този ред на мисли е важно да съзнаваме дълбочината на тези процеси за да можем да сме подготвени с решенията.

Част от днешните визионери успокояват, че подобно на процесите около индустриалната революция и лудитите е нормално да има временни катаклизми, но в крайна сметка индустрията ще създаде необходимост от нови професии, всичко ще си дойде на мястото и хората ще живеят още по-добре. Единственият проблем е, че темпото на индустриалната революция измерваме с векове, а това на технологичната е броени години и понякога месеци. А нови знания не се придобиват толкова лесно и бързо, дори и хората да имат нагласа за това.

Не Uber, а self-driving колите са големият проблем на шофьорите, които са едни от най-застрашените от изчезване професии, в много кратък срок. Такива коли и камиони вече експериментално (и не само) се движат по пътищата и са невероятно безопасни и много по-безвредни. Те съвсем не са фантастика, а реалност и ще направят излишни много таксиметрови шофьори, тираджии и дори трактористи и куриери до броени години. Хайде пак си спомнете кога Steve Jobs ви показа iPhone… толкова скоро ще бъде. А да, и Uber ще може предложи още по-добра цена.

С напредъка на изкуствените интелекти, big data и cloud computing-а всяка позиция, която изисква анализ на информация ще се прави по-добре от компютър, това включва физици, счетоводители, адвокати, борсови агенти… Евентуално ще са нужни малко хора, които да взаимодействат с други, които предпочитат човешки контакт, но машините ще имат нужда от много малко човешка помощ.

Това всъщност, ако излезем от рамката на социалния проблем, може да бъде възможност за нас хората. Нима наистина е нужно да работим по 40 или 60 часа на седмица, ако фабриките и машините могат да се справят и без нас? Може би човечеството най-накрая ще има времето да преосмисли себе си и да се отдаде на истински креативен труд, вместо безпаметните часове в офиса? Какво ако с 10-15 часа седмично печелим достатъчно за да остава време за отдих, спорт, доброволчество или за повече и още знания и образование?

Може би има повече неща, от които да се вълнуваме и очакваме с трепет, отколкото да се тревожим? Ако сме достатъчно умни да решим толкова проблеми, сързани с болестите, глада, енергията и образованието – вероятно трябва да можем да се справим и със социалните проблеми. Но със сигурност е време да вдигнем носа си и да погледнем напред, не утре, сега, днес… за да сме сигурни, че няма да сме следващите лудити. Да се провокираме и учим да гледаме (и да виждаме!) бъдещето.

В последните около два месеца ми се случи така, че няколко приятели и познати около мен ми цитират и възхваляват четива като тези на Айн Ранд и ми е тъжно, че се опитват да обяснят света около себе си с тях. Окей, със сигурност е по-здравословно да четеш Айн Ранд, отколкото Маркс, но пазарът в крайна сметка е само един възможен механизъм за преразпределяне на богатство, нека не му приписваме и морални функции, моля… И да не търсим отговорите на всички въпроси зад гърба си. Време е да оставим утопиите на миналия век, където им е мястото… в историята.

Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…

Бъдещето не се побира в рамката нито на либертарианството, нито дори на капитализма, какъвто е днес. Харесва ли ни или не, вярваме ли или не, но имаме нужда от поредна еволюция на обществено-икономическата подредба на обществото. И независимо как я наречем, тя ще се случи. И в нея не бива да има религиозни артефакти като в монотеистичните религии – Пазарът, Равенството, не знам какво си… с главни букви.

Новият свят ще има нужда от по-балансиран модел, където човекът трябва да се преосмисли като съзидател, а не като консуматор, по-малко индивидуалист и егоист, и повече част от общността си. Повече в синхрон с всичко около себе си. Растежът не може да е единствената мярка за успех. Растежът заради самият растеж е пагубен. Пазарът не може да се саморегулира, гонейки ръст и печалба. Или когато успее, ще е твърде късно. Защото може да не изчерпим всичкия нефт за енергия, но може да го изчерпим за производство на какво ли не… или да изхабим много други застрашени и крайни ресурси на планетата. Пазарът е краен, няма как растежът да не е.

Трябва да осъзнаем тежестта си на граждани и потенциала си за промяна, който можем да усилим със сдружаване помежду си и чрез Интернет. Огледайте се, понякога е нужен един единствен човек за да се случи трудна социална промяна, понякога дори в глобален мащаб. Примери колкото искате… Вижте в какво се превърна Humans of New York, днес това е социален инструмент, по-смислен от много проекти за интеграция, програми на ООН и какво ли не… един човек…

Ето още едно видео – за един човек Lawrence Lessig, за един човек Aaron Swartz, и за един човек Granny D

Да, да… повечето такива усилия не успяват ще кажат циниците и прагматиците. Но истината е, че успехът не винаги е пик в кардиограмата, а все повече ще успяваме, ако циниците и прагматиците си мръднат д-тата, вместо да си проветряват устната кухина. Защото Интернет е усилвател, но реалната работа е да излезеш на площада, да пишеш на кмета (дори да не те кефи), да помогнеш на комшията.

Смеем се на VW (не че не са за бой, освен за смях), но иначе горим дърва и въглища през зимата. С енергията, която се вложи да се убеждаваме колко страшно е е-гласуването можеше да се задвижи нещо креативно, че и да се изкара на печалба, или както писа наскоро Иван Бедров по друг повод… в това време хората откриха вода на Марс…

Имаме адска нужда да си повярваме. В силата и потенциала на всеки един от нас и в това, на което сме способни заедно. Дори като малка част от всички. Винаги много малко хора са в зародиша на големите промени.

Политическите ни елити са изхабени, но те са отражение на тези, които сме ги избрали. И на тези, които сме се примирили да имаме такива елити. Политическите елити в цял свят не стават за чеп за зеле. Но и те също са функция и продукт на безпринципни икономически интереси, PR и маркетинг, вместо на визия за бъдещето и (защо не) идеология.

Няма как да променим тях, ако не променим преди това себе си и нагласите си. Ако не осъзнаем ролята си на граждани на бъдещето, което блъска по вратата. Отворете му да влезе…

(P.S. Същите видеа могат да се гледат и в TED.com, където за разлика от YouTube може да имат български субтитри. Подсказвам за тези, които имат затруднения с английския.)

11 коментара по “Бъдещето, за което не сме готови

  1. Препоръчах на читателите на моя блог (в нарочен постинг) да прочетете статията. Защото е текст, който може да накара много хора да се замислят. И то да се замислят над най-важни въпроси. Да се замислят, както казваме обикновено, над „най-съдбовни“ въпроси. За бъдещето, което идва, което ще дойде съвсем скоро. Бъдещето, което ще ни сполети. И което, така или иначе, заслужаваме. То бъдещето, от друга страна погледнато, зависи най-вече от нас самите. И прочие. Въпроси за обсъждане колкото щеш. Ето съпровождащия мой коментар, ако искате, можем да влезем в дискусия.

  2. Благодаря за коментара, препоръката, както и за споделените мнения! Позволих си, тъй като текстът ви е доста дълъг, да го заменя с линк, към първоизточника във вашия сайт.

    Приемам и забележката за религията, но… простете технократското у мен (или пък инженерното ми образование), но аз наистина считам, че религията има място в съвремието и бъдещето единствено като морален базис. Имате своето право (и очевидно аргументи) да не сте съгласен с мен, но тезата за религията е по-скоро прехвърчала искра и нюанс в текста по-горе, който преследва съвсем друга посока – да провокира размисли за тежестта на гражданската позиция, разминаването между темпото, което технологиите задават и това на социално-икономическото развитие на обществото и други такива неща. Това са теми, които живо ме вълнуват напоследък.

  3. Да, наистина, този момент за религията в случая не е център на размишлението в статията Ви, тъй че наистина в случая върху него не е наложително да се дискутира. Макар че, от друга страна погледнато, гражданската и политическата позиция винаги в голяма степен са обусловени от някакъв морален (и често и от аморален) базис, в някакъв смисъл се коренят в съответните морални детерминанти на съзнанието на участващите в тия процеси хора. Шеметното темпо на измененията, които технологичната революция поражда, неизбежно поставят нас, човеците, в една пълна с неизвестности ситуация – спрямо която трябва не просто да се нагаждаме, а да действаме с ясно съзнание за отговорностите си. Темата, която поставяте, в този смисъл е твърде благодатна за дискусии и търсения. Да се надяваме, че повече хора ще се задълбочат в размисли върху нея и ще споделят тук постигнатото, с оглед да обменим идеи…

  4. Поздравления за статията! Засяга интересни теми и повдига много въпроси. Бих искал да коментирам единствено заклеймяването на „пазара“ като монотеистична религия и крайност. Според мен твърдението, че „пазарът е краен и растежът няма как да не е“ показва леко неразбиране (IMHO) на това какво стои зад тази дума.

    Пазарът, който за съжаление все повече се използва като някакво нарицателно на негативен и жесток феномен не е нищо повече от взаимотношенията между хората. Ще го напиша пак: Пазар == Взаимотношенията между хората. Да не вярваш в пазара, означава да не вярваш в човека и човешкото, да не вярваш, че човекът може да взаимодейства с човека позитивно. Ако трябва да го обобщя най-кратко, за мен да нямаш вяра в пазара значи да нямаш вяра в „човека“.

    Този механизъм е може би единственото спасение на хората в бързо развиващия се свят, който така добре е описан в тази статия. Независимо какви нови технологии се открият и станат достъпни, „човекът“ винаги ще има нужди, които няма да могат да бъдат задоволени от машини и технологии. Психични нужди (любов, свързаност, емпатия, recognition, успокоение и добра дума, позитивни отношения с други човеци), медицински грижи, забавления (музика, кино, игри, литература), изкуство, храна, дрехи и т.н. (тук можем да напишем хиляди).

    Тези нужди ще се променят с развитието на технологиите, защото някои от тях ще бъдат успешно задоволени от тях. И в това няма нищо лошо. Но ще останат много които няма да бъдат задоволени от технологии, а също така допускам, че ще се появят и много нови които сега не можем да си представим. Когато това се случи, какъв по-добър механизъм бихме могли да имаме за развитието ни като цивилизация от „Взаимотношенията между хората“? Механизъм в който всеки според собствените си нужди търси задоволяването им, и в който всеки според възможностите си може да задоволява нуждите на другия?

    Тук някой би казал какви са тези глупости и какъв е този утопичен наивник който дрънка поредните неолиберални простотии. Аз бих казал, че за мен отхвърлянето на механизъм в който „взаимотношенията между хората“ са в центъра и смисъла на всичко, е утопично. И съм спокоен, че с развитието на интернет и технологиите, вероятността това да стане намалява постоянно. Защото вярвам в човека. Компании като Uber и Airbnb, проекти като torrents, bitcoin, coursera са първите примери, които го показват. Те са началото на жестокия, неразумен и краен пазар. Надявам се да последват хиляди нови примери като тях.

    Един от основните аргументи против „пазара“ който си мисля, че някой бързо би повдигнал е за Корпорациите и Консуматорството. Някой би казал, че корпорациите контролират мисленето на хората, карат ги да искат неща които не искат и едва ли не лъжат хората, за да могат да имат растеж. Всеки ден ние гласуваме с парите си (или по точно с труда и нуждите си), за това какво да съществува в този свят и на къде да се развива. Ако огромната силна корпорация Google, VW, …. (тук можем да сложим всяка) сгафи, властта е в нас хората да решим дали тази група от хора (корпорация) да продължават да правят това което правят. И това най-естествено се разрешава чрез „взаимотношенията между хората“ и на локално и глобално ниво (демек пазара).

    Ако някой сериозно мисли, че корпорациите имат властта да злоупотребяват с хората, това е жалко. Това показва единствено липса на вяра в човека. Това показва, че авторът на този аргумент не уважава „съседа“ си като човешко същество, а го счита за дебилен консуматор, който не знае какво е добре за него и който не знае какви са неговите собствени нужди. И паралелно с това човекът от корпорацията е лош, алчен нещастник, който само гледа да те прецака, за да има растеж. Това е липса на вяра в Човека.

    Тогава авторът на аргумента иска да ограничи пазара – тогава той иска да наложи собствената си гледна точка за това „съседът“ му какви нужди е „редно“ да има и какви нужди на другите хора е „редно“ да задоволява. С две думи, какви отношения е „редно“ да има между хората.

    В заключение бих искал да кажа, че не смятам че Пазарът (взаимотношенията между хората) са мана небесна и са някакъв бог пред който трябва да се прекланяме. Не смятам, че работи перфектно и че няма проблеми при взаимотношенията между хората. Но не смятам, че има (и че може да има) по-хуманен механизъм и организация на хората, от него. Механизъм в центъра на който са взаимотношенията, нуждите и желанията на хората.

  5. Любо, далеч съм от идеята да отричам или отхвърлям пазара, но критикувам вторачването в него като универсално решение за всичко. Пазарът е един прагматичен инструмент, механизъм, който няма нужда от идеализиране, излишен патос и главни букви. Това е, което казвам.

    Но не съм съгласен, че корпорациите не могат да злоупотребяват с хората (и законите). Работих повече от десетилетие за две от най-големите световни корпорации. Клиенти ми бяха други големи международни корпорации. Нагледал съм се от първо лице на свинщини във всякакви мащаби (и спрямо клиенти, и спрямо служители вътре в компаниите). Корпоративният свят има нужда от сериозно отрезвяване. Но не вярвам, че ще му се случи отвътре. Разчитам повече на еволюцията, привнесена отвън, която ще отмие тинята.

    А именно компании като Uber и Airbnb, и проекти като bitcoin, coursera са тези, които носят еволюцията, дори те някога да станат новите големи, те ще са различни от старите големи. И не – не мисля, че те „са началото на жестокия, неразумен и краен пазар“ – напротив, те са началото на разумния, балансиран и трезв пазар. Дали ще бъде поредната еволюция на неолиберализма за да звучи добре в ушите на десните или пък ще го наречем post-capitalism, disruptive/sharing economy за да се харесва повече на левите и по-либералните… или пък ще проумеем най-накрая, че и ляво-дясното противопоставяне отдавна е в миналото и ще му измислим съвсем друго ново име – няма никакво значение всъщност. Важна е промяната.

    И да – точно технологичната революция ще усили възможностите на хората да влияят върху пазара (който далеч не покрива „взаимоотношенията между хората“, btw) и да го направят по-човечен.

  6. Чудесна публикация не мога да отрека, определено се разкрива дълбоко визионерство в нея и страхотни истини, които често забравяме. Макар рядко да чета блога ти и в повечето случаи да не съм съгласен с мнението ти, то не мога да не призная достойнствата на шедьовъра, когато го видя…а тази статия е…
    Поздравления :)

    п.с. Особено ми хареса „Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…“

  7. По-скоро цитирам визионери… Но ти засягаш друго наблюдение, което напоследък забелязвам у себе си – да чета и следя доста хора, с чието мнение обикновено не съм съгласен, но пък именно затова… дават ми различна гледна точка.

    Благодаря за добрите думи!

  8. Не бих бил толкова позитивен за бъдещето и скорстта на развитие на технологиите. Историята сочи, че се иска късмет, пари и някой да ги управлява, за да изпълни личните си видения – дано да са полезни.

    Всъщност не разбрах защо се взима за отправна точка 2007 година? По-скоро правилната година е 1987 – началото на развитието на платформата Newton от Епъл. Благодарение на нея през 1993 ще се появи у-во с тъч скрийн, благодарение на което Джобс, глобалната мулти милиардна корпорация Епъл и още 1000 души 5 години ще посветят целия си научен капацитет за….едно джобно телефонче. Ами мисиите до Марс? Започват през 1960, 1964 е първото успешно близко преминаване. 1975 успяват да приземят функциониращ апарат. И т.н. и т.н.

  9. Аз мисля, че дори не съм достатъчно позитивен. Иде реч за т.нар. exponential technologies. И много обичам онова изречение на Ray Kurzweil че, when an exponential technology is at one percent, you are halfway to 100 percent. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *