future.talk с Arianna Huffington
Една от темите, които винаги живо са ме интересували е свързана с медиите – но не такива, каквито са, а по скоро в контекста на това как Интернет ги променя. До много скоро се твърдеше, че блоговете, социалните мрежи, различните други платформи са медиите на бъдещето, но толкова свикнахме с тях, че те по-скоро са медии на настоящето, ако не са и в някаква степен вече остарели. Други твърдят, че колаборацията между класическите стари медии и инструментите на Интернет са ключът, зад който ще се появят медиите на бъдещето. Аз по-скоро споделям виждането, че Интернет, сам по себе си, е новата медия, за която сполучливо определение чух преди два дни от Hannes Ametsreiter, CEO на Telekom Austria Group, който я нарече liquid медия. Темата ме интересува толкова много, че нееднократно през живота си съм се изкушавал да се захвана сериозно с нея, включително като бизнес и препитание. Това, което ме е спирало е, че не съм открил доста отговори на ключови въпроси около бизнес моделите, (не)зависимостта от собственици и рекламодатели, многоезичността на Европа, себестойността на качественото съдържание и много други.
Затова почти не се колебах, когато получих покана да участвам във future.talk 2014 – едно вече многогодишно и традиционно начинание на Telekom Austria Group, които всяка година канят популярна и самодоказала се личност от света на бизнеса, иновациите, технологиите или визионер, който да сподели вижданията си за бъдещето в някоя сфера или в глобалния свят. Гости на future.talk са били хора като Steve Wozniak, Tim Berners-Lee, Richard Branson и Al Gore… Тази година „звездата“ беше Arianna Huffington, създаделката нa The Huffington Post – един проект, чиято популярност и влияние (без да е нужно да изпадаме в умиление) е трудно да бъде оспорена. Аз не съм от феновете на HuffPost, но е факт, че това е нова глобална медия с огромно влияние (100 милиона читатели), създавана едновременно от стотици редактори и десетки хиляди блогъри, на 8 езика (засега) и вече има и една награда Pulitzer. Именно HuffPost си създаде славата на платформата, в която до текст на Барак Обама например, е обичайно да стои друг на световнонеизвестен блогър. Иначе казано, темата на тазигодишния future.talk за бъдещето на медиите и журналистиката обещаваше да е почти в десятката на специална част от спектъра на моите интереси.
Както вече написах бях поканен от Мобилтел, които са част от семейството на Telekom Austria Group, и е редно да споделя, че бях техен гост във Виена, за което искрено им благодаря! Също така следва да кажа, че пиша този текст единствено по своя воля, с идеята да споделя мисли и впечатления, които се утаиха в главата ми след събитието и които прецених като важни, иначе поканата на MTel не бе обвързана с никакъв ангажимент от моя страна да пиша каквото и да било.
Няколко часа преди самото събитие, което бе на много интересно място, Arianna Huffington даде пресконференция в хотела, в който бе отседнала, на която поне за мен не каза нещо ново, освен може би плановете им за развитие на HuffPost към Балканите – като начало Гърция (тя самата е с гръцки произход), а втора, но важно акцентирана тема на пресконференцията бяха вижданията и за баланс между работа и релакс, нещо с което се занимава и последната и книга.
Много интересно бе самото събитие вечерта, което се случи в Semperdepot, което сега е т.нар. Studio Building на Виенската академия за изящни изкуства. Забележително място, което на пръв поглед никак не изглежда подходящо за подобно събитие, а в същия момент сякаш беше направено за него. Форматът беше семпъл, след кратко изложение на модератора, Hannes Ametsreiter откри форума, като в коментарите си далеч не се ограничи до гледната точка на инфраструктурния доставчик, и сподели не само наблюденията си за огромния взрив на потребление на всякакво съдържание, но и размисли от позицията си на консуматор и бизнесмен, и оцени като един от най-важните фактори за бъдещите трансформации на новите медии именно начина и удобството при достъп до съдържанието, което потребяваме. Теза, която споделям и аз…
След него Arianna Huffington зае центъра на сцената и разказа за успеха на The Huffington Post, за концепцията и принципите им, за предрусването ни с информация, за прекалените акценти върху негативните новини и техния опит да балансират с нарочна секция за [добри новини](http://www.huffingtonpost.com/good-news/), за която рекламодателите чакали на опашка, а хората споделяли най-много в социалните мрежи.The @TA_Group CEO: it is important to have convenient access to content #ftalk14
— Yovko Lambrev (@yovko) September 23, 2014
The focus of media on negative news is problematic. We in the media need to spotlight positive news as well. @ariannahuff #ftalk14
— Telekom Austria (@TA_Group) September 23, 2014
Разбира се, не пропусна да рекламира книгата си и да акцентира върху разбирането си, че трябва да използваме регулярно възможността да се „изключим“ от мрежата и да захвърляме устройствата си, за да си почиваме истински и да зареждаме собствените батерии. И макар една идея повече да ми дойде проповедничеството, не мога да отрека, че е права. Казвам го като човек, който буквално непрекъснато е online и често усещането е за нещо изтощаващо, дори изцеждащо и неефективно.
И нещо повече, струва ми се, че съвременният стил на консумиране на новини и информация от различни канали, формати и устройства води до незадълбоченост във възприемането им. Същото е като нервното и бързо хранене, което засища много, пресища, вярвам тежестта след преяждане с информация познаваме всички. Но от това трескаво преяждане често пропускаме вкуса и аромата на храната, смисъла на новината, контекста… Това непрекъснато превключване на теми и потоци уморява, но това е по-малкият проблем, по-сериозният е, че сякаш възпитаваме себе си и мозъка си в съзнателно повърхностно потапяне и бързо изплуване и прескачане към нещо друго. Чудя се дали няма скоро да се налага масово да посещаваме нарочни курсове по запазване на концентрацията си… Краят на изложението на Arianna Huffington отвори последвалата дискусия за бизнес-моделите… Една от най-любопитните ми теми. За съжаление нито тя е човекът, който може да каже нещо революционно, нито HuffPost е модел, който може да бъде следван като пример. На фона на главоломния им успех, това ми твърдение сигурно звучи хейтърски, но истината е, че зад HuffPost наистина няма революция. Съдържанието е безплатно за читателите, а приходите са единствено от реклами. Огромната част от съдържанието също не струва нищо на Huffington, защото сделката която предлага на блогърите, които (пре)публикува е с две думи казано: текст срещу популярност. И този модел работи (засега) основно заради мащаба и… бранда, който вече е The Huffington Post. Този модел, обаче има по-лоши страни от това, че евентуално не възнаграждава някаква част от авторите или възнаграждението е виртуално. Най-лошото е, че не е предпоставка за професионализъм, качество и стандарти. Arianna Huffington твърди, че постига това с екипа си от редактори и куратори на съдържание, които стриктно следват дефинирани ясни и стриктни правила, но истината е, че HuffPost залага и на доста жълтеникаво съдържание за да държи високо популярността си. В същия момент, това което не може да се отрече на г-жа Huffington е прагматичният оптимизъм, с който атакува и обърна наопаки обичайните негативни нагласи, че бъдещето на медиите е мъгливо и неясно. Логиката е проста – хората в Интернет стават все повече и повече и потребяват повече и повече. И преходното състояние в което сме, не е залез, а отправна точка за революционни промени. Както каза тя – живеем в златно време по отношение на медиите. Време, в което буквално всеки може да е newsmaker… А преходът и революциите е много вероятно да са перманентно явление, с което не просто трябва да свикнем, а да се възползваме от него.Unplugg and recharge in order to find your own creativity – @ariannahuff #ftalk14
— Ivana Ćirković (@OrganVlasti) September 23, 2014
The economic model of media is more than unique visitors. It’s loyal readers. @ariannahuff #ftalk14
— Telekom Austria (@TA_Group) September 23, 2014
Най-интересната част за мен, беше последвалата дискусия между Arianna Huffington и Stefan Niggemeier, с включвания от публиката, домакинът Hannes Ametsreiter и модераторът Michael Fleischhacker. Името Stefan Niggemeier чувах за първи път, но той се оказа популярен немски журналист, създател на блог, който следи за гафове и издънки на немски журналисти от големите медии, който постепенно се е превърнал в място за критичен поглед върху медиите по принцип, а най-новото му начинание е Krautreporter, където група журналисти обещават стойностно и професионално поднесени анализи, съдържание и разследвания, без никакви реклами, съответно без влияния и заобикаляне на щекотливи теми заради един или друг повече или по-малко влиятелен рекламодател или институция, като цената на това е абонамент (€60/година). Експериментът ще стартира всеки момент.
Той започна с възпитана, но доста фронтална критика на модела HuffPost:
Както и сподели интересни разсъждения и наблюдения за преките и косвени влияния върху медиите и журналистите, които разчитат на постъпленията от рекламодателите за съществуването си:.@niggi says that the #HuffPost is journalism of the present, not of the future. #ftalk14
— Thomas Peham (@tompeham) September 23, 2014
„Brands should not drive the kind of content that is produced. There are other values that should drive it.“ @niggi #ftalk14
— Telekom Austria (@TA_Group) September 23, 2014
Домакинът Hannes Ametsreiter добави и друг интересен нюанс в дискусията с проблема как отсяваме качеството и достоверността на информацията в поточния шум като даде за пример ситуацията в Украйна и как трудно можем да отличим едната пропаганда, от другата пропаганда, реалната действителност и манипулираната такава.
Имаше и няколко сполучливи включвания от публиката, след които бях повече от убеден, че това на което присъствам е тема с продължение, която немскоезичните блогъри и журналисти обсъждат отдавна, защото бяха изградили собствена терминология (жаргон), познаваха тезите си, отгатваха позициите си и адски зряло и с респект един към друг анализираха модели и становища. И съжалих, че не съм свидетел на подобна дискусия у нас, различна от твърде ежедневното ехидничене из социалките. Един от жаргоните, който ми хареса, макар и твърде помпозен и неточен, дори според неговия автор бе „платформен капитализъм“, визиращ абсурдното тегло на значението, което има споделянето през социалните платформи на дадено съдържание за да се превърне в популярно.„The democratization of today lies within the immense variety of possibilities.“ Hannes Ametsreiter #ftalk14
— Telekom Austria (@TA_Group) September 23, 2014
What is going to be valued in the future, if information is so easy to get? Wisdom and creativity… #ftalk14
— Franz Neunteufl (@franz9teufl) September 23, 2014
Беше и весело, освен сериозно, разбира се… Например Michael Fleischhacker (модераторът) беше взел екстравагантното решение да носи ярко червени чорапи, което особено отчетливо изгря, когато участниците в дискусията се наложи да седят на относително ниска мека мебел на сцената. И това стана повод за шеги, както от самата Huffington, така и в twitter:
Накрая позитивизмът на Arianna Huffington все пак надделя и дискусията приключи с общото съгласие, че креативността е ключът за бъдещето – и по отношение на бизнес-моделите, популярността, платформите, така и по отношение на самото съдържание.The question of the event: are the red socks of @mfleischhacker1 branded entertainment or native advertising? #ftalk14
— Thomas Peham (@tompeham) September 23, 2014
People don’t look for a job, they look for a place to be creative #ftalk14 A.Huffington
— Konstantin Pavlov (@komitata) September 23, 2014
„Creative people don’t need to knock on doors for jobs. The can start something.“ @ariannahuff #ftalk14
— Telekom Austria (@TA_Group) September 23, 2014
За мен лично беше много интересно да присъствам и да чуя толкова много мнения, твърде малка част от които успях едва да загатна тук, понеже този текст се получи твърде дълъг. Със сигурност ще продължа със своите собствени разсъждения в главата си, а може би и в някой следващ пост. Иначе в допълнение на горното, който се интересува, може да прочете и press-резюмето (на немски) след събитието и да разгледа официалните снимки от него.
P.S. И още за същото събитие от Момичетата от града.
Коментари ()