Току-що гръм и трясък спря електричеството. Навън вали ужасен дъжд с гръмотевици. Добре, че се измъкнах преди малко от банята и си имам вградено осветление за клавиатурата в корпуса на екрана. Това е разликата да имаш лаптоп и ThinkPad. Няколко на пръв поглед дребни неща и скучен (но шик) дизайн. По някое време обаче осъзнаваш, колко нужни са те, колко внимателно са измислени и как всичко е точно на мястото си и то по правилния начин. Както и да е – дотук с рекламата…

След гръмотевицата дори не се помръднах от мястото си. Просто си включих лампата на лаптопа. Научих се да лежа в леглото с ThinkPad-а си откакто съм тук. Просто защото нямам бюро в хотелската стая, но подозирам, че ми харесва. Тук съм ОК, но това е потенциален повод за сексуални проблеми – жените доколкото ми е известно не понасят компютри в леглото. Поне повечето от тях. Което е много тъпо, но пък и без това разумна методология за женската логика не ми е известна. Както и да е… За жени малко по-късно…

С изненада намерих „Dr. Thicker“ (Ролф) на закуска – през нощта е бил тук, но веднага след кафето си отпътува. Днес се появи Тим, който от понеделник ще води два дни Presentation training и Gordon, който днес, а и утре ще трябва да изтрая някак си. Всъщност неговата тема беше една от тези, които чаках с интерес – Consulting, но очакванията ми отидоха по дяволите. Този е бизнес консултант – напълни ми главата с глупости и гениални (според него) изводи за манипулиране на бизнес процесите. Пълно разочарование – очаквах IT консултант. Този с гордост обяснява как преди няколко години като директор на (няма да кажа какво – суданския или алжирския клон на голяма компютърна фирма) трябвало да му обясняват какво е PC. Не знам дали са успяли, но ползва флип-чартове и маркери за да рисува, а презентацията му е на проектор от тези старите, където се рисува върху прозрачно фолио. На всичко отгоре е неприятен тежкар. Черен и грозен дебел индиец с някаква холандска смеска. Дотолкова е самовлюбен, че е нарекъл курса си the art ot vanagement – защото фамилията му започва по холандски с Van der ЕдиКойСи. Никога не бих го наел за консултант, но гадината смуче пари от страни от Африка, Хърватска, преподава подобни тъпи курсове, за които сигурно взима не малко пари, живее във Виена и кара лъскав новеничък Мерцедес. Тук в Австрия индийския етнос май е на почит – срещат се навсякъде – от шофьори на таксита до консултанти. Както и да е – не съм расист или поне не знам да съм такъв, но този ме дразни. Чакам с нетърпение утрешния ден за да му зачукам възможно най-ниска оценка във feedback формуляра.

Излишно е да казвам вероятно, че там където вчера имаше предизборно угощение днес следобед нямаше и помен от него. На същото място сега има тенис-корт, каквото беше и преди. За сметка на това по обяд забелязахме, че в двора на замъка започват да приготвят нещо друго.

И като, че ли за да бъда опроверган, че в Австрия няма красиви жени една такава стоеше на коридора на втория етаж и небрежно зяпаше суетнята под нея. Замъка е такъв, че обгражда от всички страни двора и той представлява нещо като зала. Коридорите са открити – като в манастир – и от тях можеш да гледаш надолу към двора. На всичко отгоре върху покрива на замъка отстрани е монтиран втори покрив от стъкло, който покрива двора за да не вали. И понеже стъкления покрив не е плътно върху другия – влиза и вятър, и чист въздух – все едно си на открито, но като вали не влиза вода. Хитро!

Девойчето всъщност трудно може да се нарече точно красиво. Девойче също. Видима възраст 27-30 – точно този тип жена, в който има нещо особено такова, което няма как да пропусне да те развълнува. Лее се не просто чар, привлекателност и очарование от нея. Заедно с много от тези неща се излива на талази чиста проба 100%-ов секс. Точно толкова в излишък, че група от дванайсетина мъже да се спогледат… по мъжки. Облечена със зелена t-shirt-ка с надпис точно на правилното място отпред с текст small but dangerous и небрежно нахлузени джинси. Хм… Даже ни изгледа хладно и надменно по австрийски всичките… Без малко да се засрамим от погледите си.

Приключихме с Гордън около 17:30, точно когато изведнъж от двора се разнесе пиано, цигулки и след малко женски глас поде някаква неизвестна ми ария. Опера? В двора? Ето за какво е била суетнята. Излизаме и какво да видим – репетиция, защото всичко е още разхвърляно и неофициално. Чак сега осъзнавам, че коридорите на замъка са и тераси, а двора долу заедно със замъка около него образува зала с чудна акустика. Музикантите са без апаратура – звука е истински. Акустиката е феноменална… А женския глас уникален и впечатляващ. Излиза от гърлото на същото онова същество със зелена тишъртка, от която този път освен секс се лее и невероятен глас. Хотела е почти празен, след като тежкарите застрахователи се изнесоха днес, но доста хора се събраха по терасите. Когато спря да пее – бурни ръкопляскания настанаха отвсякъде инициирани от нашата агитка. Мацката ни забеляза още докато пееше, но този път австрийската и студенина дори и позволи да кимне в знак на благодарност. Последното което си помислих, когато минах покрай нея на обяд е, че е оперна певица.

Вечеряхме с Анди, който вчера се беше запилял някъде. Голям образ е – рижав, добродушен, вечно ухилен, дребничък англичанин (упс, уелсиянец!) на около 30 с вечни черни очила като от Матрицата – най-често забити в косата му. Излизайки от една от трапезариите на замъка първото, което осъзнаваме е, че вали. Второто, че няма как да минем през двора, защото концерта е започнал. И третото, че за да си стигнем до стаите трябва да излезем от парадния вход и да обиколим отвън замъка, което в този дъжд никой няма желание да прави. Още по-малко, когато точно в момента се лее същия онзи глас, на същото онова същество, превърнало се вече във всеобща любимка. Този път в официална вечерна рокля. Пак накацахме по парапета на втория етаж. Дворът е пълен с маси и хора. Не им е сервирано. Слушат. Но храната къкри наблизо под навеса. Дъждът се лее чудно, но на двора е сухо – тук там капва някоя капка за настроение, успяла някак да мине между двата покрива. Уви дошли сме късно – тя точно приключваше. Започна някакъв момък с някакви тиролски напеви, а след него цигуларите спретнаха такова шоу, което не бях виждал и на рок-концерт на Металика. Невъзможно е да се опише. Никога не съм бил на такъв концерт – просто за шоу, със закачки с публиката, истински артисти бяха – не просто музиканти. И всичко това направено като за непретенциозна публика. Ние в България май така слушаме чалга в кръчмите. Мацката слушаше колегите си с интерес – сякаш ги чува за първи път, но по едно време я загубихме от поглед. По едно време зад гърба ни се чу женски глас: „Hi, guys! Did you like it?“. Туш! Въпросната дама! И говори английски. Струва ми се, че групово заекнахме. Всъщност бяхме малко. Силно редуциран състав дойде на вечеря. Оказа са, че са непретенциозна пътуваща трупа. Класическата музика няма как да не е и комерсиална около Виена. Готино момиче – тръгна си бързо – просто дошла, защото досега никога не и били ръкопляскали толкова бурно на репетиция. Не се сетихме нито да я питаме как се казва, нито откъде разбра, че трябва да ни говори на английски, нито и измъкнахме телефона. Трябва да ни върнат в първи клас… Оставихме я да си навлече австрийската ледена маска и да слезе долу бавно и величествено. Жени, жени… Всички сте актриси…

Музикантите си събраха нещата и се изнесоха, мацката пак си беше в джинси, а публиката се нахвърли на вино и манджа като невидяли. Дъжда продължаваше, но вече без ни най-малко да ни пука се занесохме през двора до стаите си.

Оправиха тока за 40 минути. Утре при добър късмет ще ни преместят в другата по-лъскава част от хотела. Там уж имало broadband интернет безплатно. Всъщност вече разбрах, че в по-добрата половина има и wireless също, но гадовете искат много пари – 8 евро на час. Всъщност услугата не е хотелска, а на един от четирите GSM-оператора T-Mobile. Стояне, разбрах колкото можах – като се върна в България ще нося малко доказателства – колкото толкова – тук никой нищо не знае и не разбира…

Пак наближава полунощ местно време, а имах идея тази вечер да се наспя малко повече. Чака ме и писането на проекта OpenFest. Поне да го започна докато съм тук.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. Small but dangerous а? Ама вие наистина сте за "убиване" щом не сте разбрали нищо за нея. Сега ще трябва сигурно аз да ходя.

    T-mobile мисля че са в комбина с Vodafone португалия, защото и тук си рекламират wireless интернет през GSM – слагаш си една PCMCI карта на "животното", в нея слагаш една SIM карта и се връзваш към нета. Ако ви трябват подробности мога да разпитам тука за някой неща.

    Отговор

  2. Знаех си!
    в предишното трябваше да пише не:
    „пред вид, че господина си провежда лек…“,
    ами
    „пред вид, че господина Д.Е.Кнут си провежда лек…“, при което името трябваше да URLира към http://www-cs-stanford.edu/~knuth/, но по липса на предварително преглеждане се затри целия ефект на въпросното коментар… :(

    Отговор

  3. трябвало да му обясняват какво е PC. Не знам дали са успяли, но ползва флип-чартове и маркери за да рисува, а презентацията му е на проектор от тези старите, където се рисува върху прозрачно фолио.

    Като се има пред вид, че господина <a href="http://www-cs-faculty.stanford.edu/~knuth/
    title="Д.Е.Кнут"> си провежда лекциите посредством "проектор от ония старите", надявам се да не е разбрал, щото може да е станал малко богче в областта…

    М/у $=$то не пречи да има едно предварително преглеждане на коментара. Освен това фиксираната ширина на въвеждане, която освен всичко се и изменя изненадващо при възникването на страничния влекач е хъм… не говорещо добре за WP…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо