Когато вчера сутринта почти на бегом се вмъкнах в колата и потеглих за трети път от началото на тази седмица към летището – този път за да посрещна Милан и след това да пътуваме заедно към Кюстендил – дори и през ум не ми минаваше, че този ден ще е толкова различен от всички напоследък. И то в такава тежка седмица от края на тримесечието, с цели три последователни дни посветени на две събития, свързани с моя brand, много променящи се в последния момент презентации, планове, програми, какво ли не…

А денят беше особен заради два сблъсъка – запознах се с Wolfgang, който в нормален разговор прави впечатление на типичен академичен човек, класически учен, дори малко скучен особняк, който обаче направи уникална презентация, а по-късно в няколко кратки разговора с него разбрах, колко заряд от креативност носи в себе си този човек. Работя вече много години в бранша, но не всеки ден срещам хора, за които технологиите са повече от бизнес, а и страст, смисъл на живота им, които с искри в очите могат да създават IBMъри, дори извън компанията, палейки огъня в душите на другите. И нищо технологично няма в това, нито похват – просто огън, емоция, сетива…

Втората среща пък беше съвсем ненадейна и беше истинско изпитание – този път за моите сетива. Пламен, един симпатичен и много свестен момък, с който досега май сме си говорили предимно и само за технологии, ме попита след едно кафе в паузата между последната презентация и вечерята, докато другите се запътваха към басейна на хотела, дали не искам да чуя нещо… Как да не искам – иска ли питане… Тръгнахме веднага и след кратко лутане из непознатия ми Кюстендил пред входа на един блок ни очакваше нашия домакин. Междувременно Пламен ме беше подготвил донякъде за изненадата, но все пак това, което последва и преживях през следващия може би около час малко трудно се преразказва с думи. Знаех, че и той и момчето, на което гостувахме и чието име от вълнение май не запомних, очакваха някаква реакция, но аз през повечето време мълчах и слушах… Защото чувах… чувах неща, които не бях чувал преди, познати до болка парчета като любимото Hey You на Floyd, звучаха… размазващо истински… Двете странни, огромни и високи до тавана колони и ламповият усилвател, възпроизвеждаха толкова истински звуци, че ако затвориш очи или загасиш осветлението можеш да се загубиш, да се окажеш там между китарите, които са на точно определени метри една от друга, или да почувстваш как звука идва от дълбокото – някъде там в пространството, което в малката стая всъщност липсва…

Като си тръгвахме, казах на Пламен, че имам усещането, че до днес съм бил глух… Предполагам, че беше излишно… На него вече му се беше случило…

И знам как няма никакъв начин да си купя колоните, които се напъвам насила от около една година да харесам – и не съм сигурен дали сега мога да си купя каквото и да е 2.1, 5.1, 7.1, каквото и да е shitty.1 digital fucking surround аудио от който и да е реномиран производител. Пламен обеща да ме запознае с когото трябва, а аз отново от много време насам се докоснах до хора и неща в България, които заслужават с всички сили да се наричат хакери на човешките души, макар в случая вярвам, че названието хакери на сетивата или… хакери на етера повече ще им допадне…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

11 коментара

  1. И до тебе ли стигнаха …. Велин има такива и оттам знам какво са – за това не смея да си мисля за други работи (въпреки, че сега ще правим тест с други колони и друг вариант, дали ще докарат същото усещане за звук). Малко ме боли сърцето, като си помисля колко са пари, но такъв звук наистина няма другаде…

    Отговор

  2. Не си мисли за други работи, Крокодиле! Няма смисъл…

    Отговор

  3. Йовко, имам приятел в София, който разполага с най-доброто, което можеш да намериш в света. Той е страхотен пич, който в желанието си да слуша най-добрата музика например е купил специален кабел, който свързва колоните с уредбата (ще взема ТТ-данните скоро). Кабелът струва от порядъка на няколкостотин долара / метъра.
    Но звукът е наистина неповторим!
    Помолих брат ми да ми прати марка, модел и т.н. – ще ги пусна тук.

    Отговор

  4. Вени, аз горе говоря за hand-made неща :-)

    Отговор

  5. Олеле, Йовко, как го описваш само… Сигурно наистина звукът е невероятен и си струва всеки цент да си го позволиш за вкъщи… ;-)

    // Sideline: И ме накара почти да се засрамя, че притежавам тези колони… и когато слушам музика, бекрайно ме радва чистият, дълбок звук, който произвеждат… Или може би просто не съм чул това, което ти си чул :)

    Отговор

  6. @michel, наистина не може да се сравни :)

    Отговор

  7. Ами аз май харесвам музика, която принципно е по-богата откъм разнообразни видове инструменти и вокали – прогресив, джаз, такива неща… точно тези неща… как да ти кажа, все едно не съм ги чувал преди… отвори се още едно измерение… Вярно, че пръст във всичко това имаше и ламповия усилвател…

    Между другото преди известно време четох някъде из англоезичния интернет, че единствената медия, която в момента отбелязва разтеж спрямо общия спад на продажби на носители (понеже хората вече пазаруват все повече директен download) е виниловата грамофонна плоча. Продажбите на грамофони също се движат добре. Може след година-две-три да видим интересно масово завръщане на аналоговия sound по къщите на хората.

    За неща като музика и фотография има и по-важни неща от тези, които се параметризират с мегапиксели и честотни диапазони…

    Отговор

  8. Взел си „Синьото Хапче“ Йовко!!! Няма връщане назад!!! Опитай се да си спомниш името на човека, да не би случайно да е Даниел Петров?

    Добре дошъл в истинския свят!

    http://bgaudio.org/images/upload/2A3_0.jpg <- Даниел Петров
    http://www.bgaudio.org/albums/album03/rachev_and_horn.sized.jpg <- Иван Рачев

    Отговор

  9. Алекс, знам кои са виновниците вече :-) Иначе се оказва, че сме гостували на Сашо Ташов… :-) И адски съм благодарен и на него и на Пламен!!

    Отговор

  10. Сашо Ташов 22 март 2008 в 18:18

    Здравейте на всички и от мен. Да, както Алекс Панов е предположил пръст има и Даниел Петров. Усилвателя е негово дело. Що се отнася до музиката пръст има не само ламповия усилвател, но и кабелите, сорса, външния ЦАП, третирането на стаята и т.н.

    Не мислете, че това хоби е толкова скъпо. Да, скъпо е, но не в сравнение с бутиковите магазини за аудио, където един усилвател примерно е 10 000 лв и нагоре. Или как едни прекрасно изработени и точно толкова несвирещи колони струват минимум 20 000. За 5-6000 може да се спретне система, която да оцъкля всеки, надскочил границата на егоизма и неговото АЗ.

    В края на крайщата всеки от нас има начин да осмисли съществуването си и намира път към душата си. Това цена няма!!!

    Поздрави на всички и дано всеки един от вас пожелае да се докосне то такова нещо. Не е нужно да блокирате съзнанието си с реплики от рода „скъпо ми е“, “ не е за в нас“ или нещо от рода. Просто елате/идете и слушайте….

    Поздрави и благодаря за топлите думи!

    Отговор

  11. Аз трябва да благодаря, Сашо! :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо