Holiday Inn

Вероятно има смисъл от съществуването на подобни хотелски вериги, но лъскавото някак ми идва в повече, а аз обикновено не съм човек, който се оплаква от лукс. Всъщност навярно това, което ме дразни е липсата на уют в лукса. Както е и да е. Хотелът е хубав. В някаква тиха и много зелена индустриална зона – или поне на такава прилича. От прозореца на стаята си гледам една огромна сграда с офисите на Ernst & Young, а срещу хотела от другата му страна е сградата на Vodafone.

Разходих се наоколо вече и усещането, че си в немско е същото и като в Австрия. Подобна архитектура, подобна тишина и спокойствие, подредени къщурки. Летището на Виена обаче определено е по-луксозно и уредено. Тук в Щутгарт се оказа, че трябва да си търся такси на улицата, което за англоговорящ като мен може и да се окаже проблемно, особено като настоявам да плащам с кредитна карта. Всъщност май не е много обичайно тук да се движиш с такси до и от летището – първо защото 45-50 евро явно е скъпо дори и за немците, а и защото имало чуден обществен транспорт, но това разбрах малко късно. За съжаление обаче курсът е достатъчно далеч от хотела за да трябва да ставам в 6:40 за да хвана S-ban-а в 7:30 пред хотела.

Вече успях да се чуя с Влатко от Хърватска, но го намерих някъде из центъра, а се чувствам достатъчно скапан за да тръгнем да се издирваме из Щутгарт. Ще се запознаем наживо утре. Смятам днес да се наспя…