Хуманоидно

Default Featured Image

След като предишната вечер реших все пак да си легна около три след полунощ, днес сутринта съвсем не ми беше лесно да се разделя възглавницата си още в 9:00, за да стигнем навреме при клиента. Макар и сънен и леко раздразнен от проливния дъжд, професионалните ми изкривявания да следя процедури и security системи бяха съвсем на ниво.

Банка – голяма масивна сграда, добре разположена срещу потенциални брутални (физически) атаки и тъй като денят е неделя, автоматизирани тежки врати на входа, наблюдателни камери, невъзможност за проникване от първите етажи заради височината им и сериозни решетки. Подходящи условия за IT център. Дотук добре със site security-то, но само до тук.

Заставайки пред входа, запушен с автоматизираната врата тя изведнъж сама започва да се движи, навярно защото сме забелязани през някоя от охранителните камери пред нея. Влизайки вътре биваме посрещнати от добродушна и приветлива охрана, която вече е излязла от стаичката си и натиска някакви бутони ниско под едно табло, с което деактивира въртележката, през която иначе трябва да се оторизираме с магнитни карти. При това още преди да сме успели да отговорим на адски жизнерадостния му за тази сива сутрин въпрос:

– Вие сте от…, нали?

Отговорихме утвърдително (какво друго ни оставаше) и минахме през въртележката. Човекът от охраната ни посочи един списък, в който фигурираха имената ни и каза да си изберем сега или на излизане да се подпишем кои точно сме и посочи асансьора, с който да се качим на третия етаж. Няма проверка на лични карти или багаж… Нито придружаване в асансьора. Абсолютното доверие в ход! Ами ако не бяхме ние? Ами ако носехме не компютри, а нещо друго в раничките си? Асаньорът естествено се движи по всички етажи – не само до този, където отиваме. Излизайки на верния етаж, вътрешната врата към съответния коридор е също с card access система, за която продължавахме да нямаме карта. Не беше и нужно – автоматът на бравата беше блокиран нарочно за да няма нужда от карта. Готово – за три минути сме в сърцето на сградата, машините са малко над нас.

На излизане охраната зяпаше сапунена опера, но съвсем приятелски ни каза довиждане. Cool! Как да не обичаш клиентите си :-)

Сигурно аз съм се повредил нещо… Повече от сигурно е, че съм се смахнал – вчера около два часа писах XHTML и PHP код при това from scratch, когато накрая реших да го проверя дали е валиден се оказа, че съм пъхнал само един br-tag, където не трябва и след оправяне на тази дреболия кодът ми се валидира перфектно.

Аз се втрещих, а Владо потресен ме обяви за не човек, а хуманоид

2 коментара

Leave a comment
  • Подобно изживяване имах, когато една скорошна вечер мониторинг софтуер-а ми прати писмо, че параметрите на услугата вече са нормални и аз по навик натиснах reply и изпратих писмо, че след като всичко е наред аз смятам да си лягам вече. Няколко минути по-късно получих отговор с подател въпросното демонче, с пожелания за приятна почивка и аз приех това за съвсем нормално.

  • Професионалната деформация като път към съвършенството ;-)

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>