След като предишната вечер реших все пак да си легна около три след полунощ, днес сутринта съвсем не ми беше лесно да се разделя възглавницата си още в 9:00, за да стигнем навреме при клиента. Макар и сънен и леко раздразнен от проливния дъжд, професионалните ми изкривявания да следя процедури и security системи бяха съвсем на ниво.

Банка – голяма масивна сграда, добре разположена срещу потенциални брутални (физически) атаки и тъй като денят е неделя, автоматизирани тежки врати на входа, наблюдателни камери, невъзможност за проникване от първите етажи заради височината им и сериозни решетки. Подходящи условия за IT център. Дотук добре със site security-то, но само до тук.

Заставайки пред входа, запушен с автоматизираната врата тя изведнъж сама започва да се движи, навярно защото сме забелязани през някоя от охранителните камери пред нея. Влизайки вътре биваме посрещнати от добродушна и приветлива охрана, която вече е излязла от стаичката си и натиска някакви бутони ниско под едно табло, с което деактивира въртележката, през която иначе трябва да се оторизираме с магнитни карти. При това още преди да сме успели да отговорим на адски жизнерадостния му за тази сива сутрин въпрос:

– Вие сте от…, нали?

Отговорихме утвърдително (какво друго ни оставаше) и минахме през въртележката. Човекът от охраната ни посочи един списък, в който фигурираха имената ни и каза да си изберем сега или на излизане да се подпишем кои точно сме и посочи асансьора, с който да се качим на третия етаж. Няма проверка на лични карти или багаж… Нито придружаване в асансьора. Абсолютното доверие в ход! Ами ако не бяхме ние? Ами ако носехме не компютри, а нещо друго в раничките си? Асаньорът естествено се движи по всички етажи – не само до този, където отиваме. Излизайки на верния етаж, вътрешната врата към съответния коридор е също с card access система, за която продължавахме да нямаме карта. Не беше и нужно – автоматът на бравата беше блокиран нарочно за да няма нужда от карта. Готово – за три минути сме в сърцето на сградата, машините са малко над нас.

На излизане охраната зяпаше сапунена опера, но съвсем приятелски ни каза довиждане. Cool! Как да не обичаш клиентите си :-)

Сигурно аз съм се повредил нещо… Повече от сигурно е, че съм се смахнал – вчера около два часа писах XHTML и PHP код при това from scratch, когато накрая реших да го проверя дали е валиден се оказа, че съм пъхнал само един br-tag, където не трябва и след оправяне на тази дреболия кодът ми се валидира перфектно.

Аз се втрещих, а Владо потресен ме обяви за не човек, а хуманоид

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

2 коментара

  1. Подобно изживяване имах, когато една скорошна вечер мониторинг софтуер-а ми прати писмо, че параметрите на услугата вече са нормални и аз по навик натиснах reply и изпратих писмо, че след като всичко е наред аз смятам да си лягам вече. Няколко минути по-късно получих отговор с подател въпросното демонче, с пожелания за приятна почивка и аз приех това за съвсем нормално.

    Отговор

  2. Професионалната деформация като път към съвършенството ;-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо