И отново понеделник

Понеделниците са един много особен граничен преход на състоянията. Когато днес чух звука на мобилния си телефон в стремежа му да ме събуди, първата мисъл, която излъчи съзнанието ми, а тавана над леглото ми отрази с пренебрежение, засилвайки я към сивотата на прозореца, бе: „О, ужас! Трябва ли да ставам наистина, та аз идвам от един по-добър свят…“

В трудния преход по пътя към банята си спомних за един доцент, който изпитваше екстазно удоволствие да позиционира всички свои лекции в 7:30, с което твърдеше, че ни възпитава в „борбен дух“. Истинската борба бе да откриеш нещо полезно в неговите лекции, но това е една съвсем различна тема – във всеки университет има някакъв процент пълнеж, който е форма на плява, която просто трябва да погълнеш между другото – нещо като звъненето за събуждане – не му се радваш особено, но се налага да си измъкнеш задника изпод завивките.

Днес имам няколко важни срещи, заседание на УС на Фондацията, проектът OpenFest 2006 e на масата нетърпящ отлагане, а е и крайно време да се захвана и със софтуера изпод UrbanStyle.org – борбен дух ли…? 🙂

Всъщност въпросният доцент се казваше Ташев… като ние с колегите, в знак на мила благодарност, го наричахме Мъдев.

Хубава седмица на всички! 🙂