Има дни

За по-малко от две седмици разкарах и двата си комплекта студийно оборудване, което събирах с години. Няколко души ме попитаха дали не боли. Всъщност никак. Съвсем сериозно. Чувствам се страхотно (макар за това да си мисля, че имам съвсем друга причина), сякаш съм свалил воденичен камък от шията си, виждайки как пространството около мен започва да диша. В гардероба си имам само дрехи и въздух. В малкия ми апартамент, сега е далеч по-уютно. Може да е дори само заради представата за уют, но и това е нещо. Вече съм истински strobist, което напълно ми стига за моето снимане. Сега на ход са фотоапаратите – и да – напълно допускам да се разделя и с Nikon-ската си система, но едва след като реша с какво ще я заменя. Иначе вече водя списък от желаещи за нея 🙂

Пролетта още не е дошла за да е повод за сезонно почистване, но отделих две половинки дни, през които подредих внимателно дома си, изхвърлих купища стари списания, безполезни вещи и други всевъзможни неща, с които се бях затрупал. Напълних цели два големи чувала (добре де, вторият не беше пълен). В последните няколко дни отново спортувам активно и този път, дори – изненадващо за мен самия – ежедневно. Имам нужда да обновя изцяло гардероба си, защото много от нещата ми са с поне номер или два по-големи от нужното и вече наистина няма никакъв шанс да ги нося. А това ще отвори още пространство наоколо.

Всъщност пиша глупости… говоря за вещи, но истината е, че става въпрос за усещания… за състояния. Има дни, които те променят. Един разговор, чаша чай, споделена мечта… и вече нищо не е същото. Излизаш навън и откриваш, че дишаш… но не по инерция, а сякаш вкусваш от въздуха. Усещаш и виждаш. Отново. Си. Жив.