Черна пролет

Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана…
„Черна пролет“, Хенри Милър

Велик, уникален, словоблудстващ титан, гениален както винаги… Хенри Милър… с текст на повече от 70 години… Първата хартиена книга, която взимам в ръце от няколко месеца насам… Дали не започнах да чета само електронно?..

Вместо сбогом за радио Ми-Ла Gold…