Искам да ти покажа Виена. Онази, моята Виена, която не успях да споделя с никой, защото тогава вървях сам из уличките и нощем, любувайки се на града и светлините му. Внимавах само да не пропусна последното влакче до Баден, но се чувствах толкова добре, че бих останал да се разхождам през цялата нощ и да пренощувам в някой парк. Тогава някъде осъзнах, че още не съм те срещнал. И не скитах из града за да те намеря – сякаш знаех, че ще търся дълго – а защото исках някой ден да ти покажа тези ъгълчета, в които се взирах да открия тази част от мен, която да ми върне желанието да продължа. Виена ме рестартира. Виена ме събуди и ме накара да отърся грива, да реша че има смисъл от нов опит.

Искам да ти покажа тази Виена, където си обещах да те доведа, когато те намеря. На онова място, където забравих да дишам.

И с риск да пропуснем някоя нощ, да скитаме из улиците на града, докато чуем всички звуци, докато се загубим няколко пъти и все така случайно се озовем на познати места, докато градът не започне да утихва и да ни се усмихва иззад ъгъла. Виена може да се усмихва, просто го прави много рядко… Само, когато има защо…

Искам да ти покажа Барселона – градът, в който почувствах, че сякаш съм роден. Да преоткрием заедно тази Барселона, която пропуснах напълно, защото те нямаше. Искам да вървим по алеите с палми и улични художници и да си говорим тихичко. Или да си мълчим тихичко. Да не бързаме за никъде, да сме изключили телефоните си. Нарочно. За да сме толкова заедно, колкото е възможно. Ще платя на някой от художниците да те нарисува. Не – не е същото като моите снимки. Ще внимавам как го прави, как редува щрихите, за да те пресъздаде върху платното, за да мога после аз да те рисувам с докосвания. Да се будим заедно от слънцето, което влиза през открехнатия прозорец на хотелската ни стая и да пропускаме закуската, защото сме заспали едва призори под упорития шум на вълните.

Искам да открием Париж – градът, който отдавна пропускам нарочно, защото не искам да го виждам без теб. Не вярвам, че там се ходи сам. Не вярвам в легендите. Вярвам, че само с теб ще бъде както трябва – и вкусът на виното и този на франзелите на закуска, намазани с меко сирене и натрошени орехи. Също и вкусът на… устните ти. Искам поне един ден да завали докато сме навън, но въпреки това да продължим да се разхождаме под дъжда и да ни намокри толкова, че да се върнем в хотела подгизнали до кости и жадни за нашата заедност.

Или може би предпочитам Антиб, или Сплит, където да си наемем Vespa и да скитаме наоколо… и докато вятърът вее косите ти, аз да слушам какво се опитваш да ми кажеш в ухото… и да няма значение дали те чувам, защото ще го зная, усещам и чувствам предварително…

Искам да ти покажа себе си…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

14 коментара

  1. Много красиво написано. Размечтава :)

    Отговор

  2. О, и аз нарочно пропускам Париж от толкова време поради същите липси :)
    Много красив текст!

    Отговор

  3. Надинка, някои липси имат значение… учат ни… променят ни… водят ни :)

    Отговор

  4. Силно и истинско. Поздрави, Йовко!

    Отговор

  5. Просто уникално… Поздравления за текста!

    Отговор

  6. Толкова клиширано и затова близко и красиво. Както винаги :).

    Отговор

  7. Хубаво (раз)казано. Романтично! Псст: не ходи в Щутгарт. ;)

    Отговор

  8. +1 Поздравления за текста!
    „Виена може да се усмихва, просто го прави много рядко… ”
    “Metropolis watches and thoughtfully smiles… ”

    Отговор

  9. Впечатлена съм от блога. Когато го открих преди два дена прекарах обедната си почивка пред компютъра, четейки текстовете. Много е приятно да срещнеш нормални човешки емоции и преживявания. Изпращам като поздрав към този текст едно видео на танцьори на аржентинско танго с много приятно изпълнение като танц и музика. Мисля, че е подходящо в случая:
    http://www.youtube.com/watch?v=ocrFY-ZPd7w&feature=related
    Хубава събота от мен!

    Отговор

  10. И на теб хубав уикенд, Halide! И благодаря :)

    Отговор

  11. Отдавна чета блога ти. Голям фен съм. Но с това есе ме провокира за първи път да пиша коментар… Направо ми затрудни дишането… толкова обикновено и красиво е написано, че те кара да наистина да мечтаеш за любим човек. Поздравления!

    Отговор

  12. Аз няма да се повтарям, колко е хубав текста, но искам да ти кажа само, че докато се появи жената, която чакаш не е необходимо да отлагаш пътуванията, за които пишеш. Всяко пътуване ти добява нещо към самия теб , обагатява те. А и всяко състояние на човек е различно във времето. Посещавайки едно и също място в различни моменти от живота си, човек винаги има какво да преоткрие. Най-трудно е да свикнем да се наслаждаваме и да изживяваме всеки миг от живота. Когато се научиш на това разбираш колко е ценно. :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо