Странно е, но… днес за първи път срещнах Мария на живо, а дали понеже я чета от години, дали заради друго, но сякаш я познавам отдавна. Поводът беше нейната книжка „…малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ“ и когато преди няколко дни тя ме покани на представянето и в София, приех с огромно удоволствие.

Представянето мина страхотно, а книгата е чудесна! Казвам го уверено, защото не се стърпях и започнах да я чета още в таксито към къщи, и бях я преполовил още преди да седна да вечерям. Не мога да разкажа, какво прочетох, защото то е усещане… А Мария може да превръща думите в усещания и усещанията в думи…

Вместо да разказвам за книгата, предпочитам да призная, че е имало дни, когато след като съм прочел нещо от нейните разпилени парченца, съм хлопвал компютъра си и съм излизал навън, за да остана насаме с онова у мен, което нейните думи са изровили от най-дълбокото на душата ми… и за да мога да го припозная и приема… Признавам си, че дори бях спрял да я чета за малко, в един тежък за мен период, защото трудно преглъщах нейната концентрирана мъдрост, която тя толкова леко събира в няколко изречения… Но след това ми залипсва онзи неин оптимизъм, който… винаги следва… някъде наоколо… Понеже винаги има слънце и дъжд, бури и затишие… но мъдростта е в това да знаеш, че нищо никога не свършва, ако си готов да започнеш да мечтаеш отначало… а ако мечтаеш, значи всичко тепърва предстои…

Книгата… тази вечер няколко души се шегуваха, че е тъжна или меланхолична. Всъщност не е. Книгата просто е много докосваща и истинска. Като самата Мария. С много мечти. Неизживяни мечти… което означава, че всичко тепърва предстои… и…

има пъзели, които могат
да бъдат наредени.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. благодаря ти за хубавите думи! страшно много се радвам, че най-накрая се запознахме лично :)))

    Отговор

  2. Това е най-малкото, което можех да напиша за теб! Aз също много се радвам, че се запознахме и на живо, Мария! :)

    Отговор

  3. Така е :) Няма да спра да повтарям – разпилените парченца, които сглобяват мечти. Има много интересно присъствие и още от първите думи ти грабва вниманието, все едно ставаш свидетел на самото мечтаене. Специалните хора се забелязват от километри :)

    Отговор

  4. Яна, нямам какво да добавя :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо