Днес няколко души ме проверяваха дали съм добре и какво ми има. Спокойно, всичко е наред, не съм в депресия и нямам никакви намерения да се самоубивам. Засега. Нито да емигрирам. Все още… Последното, може би е глупаво. А може би и двете ;-)

Всъщност за първи път от много време насам имам хъс, нови идеи и енергия за нови неща. За съжаление тя не е в излишък и малко бързо свършва, но като посъсухрена батерия, няколко цикъла заряд-разряд оправят нещата. Пазя се обаче от енергийни вампири, които нямаха проблеми да потребяват енергията ми, когато имах в повече, но когато на мен ми дотрябва само малко за отскок, просто излипсваха… It’s OK. Преподредих си телефонния указател :)

Случи се да открия, че с голяма част от хората около мен сме се разминали във времето и пространството. Някои от тях са далече, други вероятно не преглътнаха тази ми проекция, която бе моя същност през последните две-три години, съдържаща големи дози инерция, пасивност и изолация. А с много други просто поддържаме имената си в някакви списъци – телефонни, виртуални… и макар да не го изричаме на глас, всъщност знаем, че _приятелство_ е твърде силен епитет за нашите взаимоотношения.

Имам нов кръг приятели, който постепенно укрепва и се запълва с все по-страхотни хора. Такива, които се борят, опитват, провалят се, кървят и започват отначало. Истински – пълни с любов и болки… И в автобуса останаха само още едва няколко свободни места. С някои от тях замисляме и няколко съвместни идеи. Успявам да си открадвам по малко време за пътувания. И дори за себе си…

Боря се и с кретени по пътя си, което също е нормално. Постът от вчера си имаше конкретни получатели и тествах реакциите на подводниците им :)

Иначе се чудя дали да не спра да снимам изобщо за известно време, докато си намеря вдъхновението, защото нещо не ми се получава напоследък. И да използвам същото време за четене на всичко, което се е натрупало около нощното ми шкафче… или за писане… или за видеоуроците, за които много хора ме врънкат отдавна… Комита, първо е твоята тема, обещал съм… :)

Както споделих днес в една емисия откровения на кафе, всички компоненти на координатната ми система са напълно действащи и налични, само може би не са ориентирани, в конкретна посока. Но това е повече от окей засега. Don’t worry! It’s OK! Stay tuned! :)

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. :) моментът, в който просто преставаш да бъдеш `сателит` към дадени хора, връзки и обстоятелства винаги е леко болезнен, но приятно отрезвяващ :) като хубаво пролето почистване, в което запазваш само най-истинските и ценни неща :) желая ти истиски мигове… и малко безтегловност, в която вдъхновението само ще те намери :)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *