Понякога се чудя кое прави нервността на един ден реална. Темпото винаги е забързано – дори когато дните привидно изглеждат спокойни. И въпреки това има дни, в които това ми доставя удоволствие – да стресът и удоволствието от достатъчно много отметнати неща – има и дни, в които всичко става трудно, с усилия над нормата, които те превръщат в беземоционално, средностатистическо, човекоподобно клише.

Излязох от офиса около час преди кацането на Branden за да се презастраховам срещу задръстванията, а и на сайта на аерогарата предвижданията бяха за по-ранно кацане с около 15 минути, което се оказа вярно. Заради грижите си с багажа обаче Branden се забави повече от час след останалите.

Докато го чаках се разхождах из минималистичната чакалня на аерогара София и вглеждайки се в лицата на различните непознати постепенно успях да се извадя от ступора на офисното ежедневие. Навън валеше първия за тази зима сняг, времето беше сиво, а чакалнята хладно безлична, но това беше истинско, пипващо се, случващо се… Наяве… Jazzy…

Стоях си там с предполагаемо глуповато изражение на лицето и идиотската табелка с името на госта в ръцете ми и се откъснах… Пречиствах се… Излюпвах се сякаш от черупката на безсмислието. Ако нямаше да изглеждам двойно по-глупаво навярно бих се и усмихнал или затананикал нещо под носа си…

После Branden все пак се появи и тръгнахме към хотела, приказвахме си за какво ли не и вече бях себе си. И ми беше гот. И усетих онова, което всеки път, когато нещо започва да се случва след много усилия, те гъделичка отвътре с удовлетворението от нещо създадено, случено, провокирано. Някак изведнъж вече знаех какво трябва да кажа на откриването след малко повече от 30 часа, каква трябва да ми бъде точно презентацията и много-много други неща.

Само за около час и половина в компанията на себе си и вглеждане навътре… Jazzy…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. A propos… Branden е много готин момък и определно съм убеден, че лекциите му ще са повече от интересни.

    Отговор

  2. Това състояние на тялото и духа съм го изпитвал толквоа пъти… обаче никога не съм успявал да намеря точните думи, с които да го опиша. Обстановката, мястото, времето, лицата на хората, желанието да изтанцуваш или да си изтананикаш нещо тъпо, всичко…браво, пич!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *