Досега не се беше случвало да правя такова нещо, но ето… никога не е късно. Този текст по-долу беше написан от мен – при това напълно искрено. Малко повече от година по-късно изпитвам хигиенна необходимост да се дистанцирам от този човек, за когото за съжаление гласувах с чисто сърце. Оказа се, че не го е заслужавал! И при първа възможност ще му го кажа лично!
Няма да изтрия текста, защото човек трябва да признава грешките си, а не да ги прикрива. А Петър Москов занапред не би могъл да бъде нищо повече от една жалка грешка!
17 декември 2015

Никога преди не ми е било по-лесно от сега да кажа за кого ще гласувам, защото имам късмета да живея на територията на район, в който листата на Реформаторски блок се води от д-р Петър Москов. А че ще гласувам за Реформаторски блок едва ли е тайна, за когото и да било, който ме следи тук или в някоя от социалните мрежи. Но всъщност само на пръв поглед логиката е толкова очевидна. Аз ще гласувам с преференция за д-р Москов, именно заради самия него и това съвсем не е толкова очевидно решение, предвид че в същия списък са имената на Иво Божков (23), Гроздан Караджов (2) [редакция: Пейо с публикация за Гроздан Караджов], Трайчо Трайков (24), Марта Георгиева (8)… Изборът е труден, защото бих гласувал за всеки от тях и ще го направя, избирайки седмицата на Реформаторски блок в бюлетината, но понеже имам право и да посоча предпочитано име, ще отбележа допълнително и единицата за д-р Петър Москов.

Защо ли? По-надолу в текста ще добавя още едно клипче, което е малко по-дълго, но мисля, че и това краткото, което е само минутка и нещо казва много. Защото искам такава България, за каквато мечтае и д-р Москов…

Искам да бъда заобиколен от почтени хора, с добро образование и смели идеи, които да могат да бъдат реализирани без страх, без скептицизъм, без завист и злоба. Идеи, които променят и спасяват животи, съдби и индустрии. И това да бъдат не само колегите и приятелите ми, с които съм се заобиколил, а съседите ми, всички, дори най-обикновените хора по улицата. Защото никой не би бил способен да създаде уютен оазис за себе си, там където е заобиколен от нещастни, бедни и унили хора, без надежда в очите. Не може да правиш успешен бизнес, когато партньорите ти не плащат навреме, дали защото са тарикати или просто защото и на тях някой не им е платил навреме. Или евентуалните купувачи и потребители на твоите идеи трудно свързват двата края. Не можеш да се надяваш, че полицията ще си свърши работата, когато знаеш, че много от хората в патрулките и те оцеляват и са подвластни на всякакви изкушения. Не можеш да очакваш справедливост, качествено образование или здравеопазване в държава, която е подчинила институциите на интересите на силните на деня.

Държавата ни буксува. И това е така, защото наистина сме безобразно толерантни към кривиците – нашите, чуждите и общите. Буксува, защото не искаме да излезем от комфорта на безразличието си. Не искаме да почувстваме общата си сила – не тази на един или друг, когото да последваме, а тази, която ще се получи ако всички поискаме живота, който заслужаваме, редът и правилата, които да спазваме и усилията, които всеки един от нас лично да положи за да се почувстваме именно там, където още не вярваме, че сме – в семейството на обединена, силна и мултикултурна Европа.

Живеем във времена на големи промени – технологични, геополитически, културни. Промените се случват навсякъде около нас, понякога по два-три пъти в рамките на един човешки живот, но само защото има кой да ги случи и подкрепи. А ние не сме толкова малки, бедни и изостанали, колко ни е удобно да се оправдаваме, особено ако оценим това, че сме свободни хора, имаме независима държава, част от демократичен съюз с обща икономика и огромен пазар. Разполагаме с излаз на море. Имаме природа, за която много страни могат само да ни завиждат. Имаме чудесна отправна точка да изградим модерна държава, ако променим себе си, хората, мисленето си. Ако реформираме себе си, реформаторите сме ние, от нас зависи.

Ако от утре всеки един от нас промени нещо малко, и провокира още някой да се промени, на следващия ден нещо друго, и така… ден след ден, ще бъдем по-усмихнати, ведри, здрави и богати. Ако се разделим с митовете и легендите, като това че предприемачът е чорбаджия, и осъзнаем, че той създава работните места, а не въздухари под налягане като Бареков. Ако проумеем, че няма как да се преборим с корупцията, без да спрем да корумпираме чиновници, катаджии и бюрократи. Ако веднъж завинаги сложим образованието като приоритет номер едно, и си спомним за възрожденците от историята ни, давали мило и драго да изучат децата си. И да започнем да се доверяваме на грамотните, образованите и предприемчивите, вместо на мускулестите, тарикатите и шушумигите.

Вчера Петър Москов на едно кафе разказваше за себе си, за собствените си отчаяния преди време, за това какво го е върнало в политиката, в какво вярва, и в какво не може да си позволи да е наивен… Един човешки разговор, който ми се щеше да бъде чут от повече от тези, които бяхме около него. Обикновен разговор, в който обаче има само една истина – и тя е, че всичко е възможно – и лошото, и доброто развитие на нещата, защото те – нещата – не висят произволно в пространството, а зависят от нас да ги направим едни или други. Да, да – не се опитвам да пробутам предизборния лозунг на Реформаторски блок, но той сам си идва… Всичко е в твоите ръце! И когато гласуваш, и когато държиш сметка на този, когото си избрал или когато пропускаш да излезеш на площада и да поискаш категорично оставката на този, който те е подвел… Ти си този, и който избира, и който бива избиран, носи отговорност за своята си роля и най-вече затова, че не изисква от политиците си да бъдат образовани, отговорни и… да бъдат държавници.

След седмица ще имаш нова възможност. И аз се надявам, че въпреки всичко, което те е заляло, застигнало или подразнило – ще отидеш да гласуваш, защото съзнаваш, че е важно – не само за себе си, а за хората около теб, семейството ти, приятелите ти, дори тези зад граница. Важно е дори за неродените още следващи поколения.

Искрено се надявам, че ще гласуваш за Реформаторски блок, защото там желанието и волята за промени и реформи е истинско. Разбира се, че сигурно има хора в листите, които не им е там мястото. Разбира се, че не всичко е гладко и безпроблемно в коалицията, но въпреки това – там има истинско намерение, воля и кураж за тази България, каквато според мен повечето хора искаме. А този път имаме и оръжието на преференцията – можете да гласувате за конкретен човек. Вярвам, че във всеки район в листите на Реформаторски блок има достойни имена, от които можете да изберете едно. И никак не задължително да е винаги този, който е на първото място!

Трябва да гласуваме с преференция и заради самата преференция – за да я установим и запазим като демократичен инструмент за въздействие и контрол. Тя има огромен смисъл и извън самите избори. За първи път имаме реален, истински прецизен индикатор (извън всякакви математики на социолозите), който много точно да измери влиянието на едно или друго име в собствената му партия (до глас). А това има значение и след изборите. Има значение и за самите партии да сверят часовниците си директно с нас избирателите, без изкривяванията на всевъзможни социологически проучвания. Преференцията е този мажоритарен елемент, който може би е най-подходящият коректив на текущата ни избирателна система. Използвайте го!

Който обича да чете, бих го провокирал да попрехвърли принципните виждания на Реформаторски блок в различните сфери, но ако си активен човек, на когото не му е безразлично какво ще е бъдещето му, който мечтае и знае каква иска да бъде неговата България, вярвам, че вече си го направил.

И ако разпознаваш прилична част от себе си в тези думи и в следващото видео и би застанал зад тях… Реформаторски блок е под номер 7 в интегралната бюлетина. И опитай да убедиш още седмина около теб да гласуват за Реформаторски блок. Подкрепата набъбва с всеки ден и час. Помогни да станем повече! Каква да бъде България зависи и от теб!

якопреференция