Получих коментар към вчерашната ми публикация за Mac OS X, който там стои малко извън темата и би отклонил дискусията в друга посока (ако се получи такава), затова реших да отворя нова. Ето го и него:

Много ми е любопитно какво мислиш за критиките към Apple, че те само вземат от отворения свят (свободен като в BSD) без да връщат нищо обратно. Аз мисля, че са основателни, и като имам пред вид специфичния хардуер, относително високите цени, склонността към vendor lock-in и напоследък опитите да контролират дори съдържанието (откровен DRM в някои техни продукти), не бих си купил нещо тяхно. Те са по-зле и от Microsoft в това отношение. Напомнят ми на тях и по предимството на шаренията пред съдържанието, макар че в случая с Apple, под капака стои нещо много по-добро.

Ябълките са сладък продукт, гладък отвън и месест отвътре, с unix-ки семки, но на тези пектинът им е вреден за храносмилането. Та, емоционалната ти привързаност към Apple наистина ли е по-голяма от вярата ти в правото на всеки да бърника софтуера до bit, да подменя хардуера както намери за по-евтино и да си ползва съдържание на воля?

Ами мисля, че критиките често са основателни. Честно казано даже извън сферата на open source-а са повече. Много би ми се искало, а със сигурност и на много други хора, цялостното поведение на Apple в няколко посоки да бъде коренно различно, но уви нещата не стоят така.

Apple по дух не е open source компания. Точка. Това е истината. Да – има заигравки в това отношение, има и прилично участие в някои проекти, но с това нещата приключват. Вярно е, че човек може да получи кода на Darwin или Xcode, но обратното връщане на някакъв код, поправящ някакъв bug или пък да добави нещо друго ще трябва да мине през тежката процедура на фирмата, ако е късметлия да спечели вниманието. Резултатът е, че общност така се заформя по-трудно. Тук обаче следва въпроса дали Apple наистина иска точно такава общност? Mac OS X не е нито Linux, нито FreeBSD и моделът на Apple очевидно е тотално различен. Darwin е open source, но Mac OS X е комерсиален Unix. В същия момент нека не пропускаме добавките на Apple към ключови за всички проекти като gcc и CUPS. В момента реално CUPS е собственост на Apple, но не е престанал да бъде GNU GPL. Да – някой ще каже, че те участват там, където им е стратегически важно, така е. И какво – всеки се занимава с това, което му е интересно или важно – дори open-source разработчиците. Не виждам Apple да е прегазила някой лиценз или правила. Много хора ревнаха и срещу Red Hat, когато те решиха да правят само enterprise дистрибуция и да не я разпространяват бинарно без заплащане, но е факт, че open source лицензите не го забраняват. Darwin, CUPS, добавките към gcc не са нищо. Да, Apple може да връща повече на общността, но реално не е задължена да го прави – това е морален въпрос на жест и добра воля.

Много open source потребители също не връщат нищо на общността. Познавам хора, които използват open source, защото е далавера. Не са дарили 5 лева на никой проект, не са си купили t-shirt-ка даже. И могат да не го направят никога. Това е въпрос на жест, усет и благородство. Но това не ги прави по-важни или по-маловажни части на обществото. Нито по-лоши или по-малко смислени хора. Просто в тази посока – толкова.

Не съм съгласен обаче за специфичния хардуер – първо не виждам какво му е специфичното – всеки хардуер е специфичен сам по себе си. Отделно, че Mac-машините днес не са много по-различни от кое да е PC. А и дори да са специфични къде точно е проблема? Да вземем да спрем IBM да продава mainframe-и щото им е специфичен хардуера ли?

Или проблемът е там, че Mac OS X не върви на друга платформа? А кой комерсиален Unix върви на друга платформа – и какъв е смисъла? AIX e направен за IBM, HP-UX за HP, Sun размислиха за Solaris не за друго, а защото видяха дебелия… Концепцията на Apple за обвързане на хардуера със софтуера е повече от успешна и стратегически правилна. Може да не изглежда гот през open source поглед и мислене, но иначе си е в десятката и е ключова за успеха им днес. Крайния брой варианти на хардуер значи, че всяка машина си има своята версия и като хардуер (не само като софтуер) и има известен брой модификации, което значи улеснена поддръжка понеже версията на софтуера X с версията на хардуера Y има такъв и такъв проблем, който се решава ето така.

За измъкването на Apple от голямата им криза беше ключово именно това, което виждаме днес – две серии лаптопи – потребителска и профи. Окей, отскоро има и трети вид – въздушния – нека го наречем lifestyle серия, макар да е само един засега. Две серии десктопи – iMac и Pro. Толкова. Семпло и ясно. Apple се докара до дъното преди време именно с кошмарното си портфолио, пълно с какви ли не глупости. Майкъл Дел тогава се бил изказал, че най-умното което би направил ако е в Apple е да я закрие. Сега му предстои всеки следващ ден да се страхува от Apple.

Когато се поставя въпроса за Mac OS X върху други PC-та, би следвало да се отчита факта, че дълги години Apple е възпитавала различен тип потребители, които не искат и да си помислят за драйверната лудница на PC-света. Те са свикнали, че всичко около тях просто работи. Голяма част са избрали Apple, именно защото не искат да са компютърджии, а само потребители. Mac OS X върху други компютри би означавало поддръжка за необозрим брой хардуерни модификации и друг вид бизнес – продаване на операционна система. Аз твърдя, че Apple де факто не е в бизнеса с операционни системи – Mac OS със или без хикса отзад винаги е била системния приложен софтуер за оживяване на продуктите ѝ. Apple от известно време дори не се казва вече Apple Computer, защото реши дори, че бизнеса с компютри е вече минало и изхвърли втората думичка.

Всъщност, който иска може да си слоби хакинтош и да си търкаля Mac OS X – не е официално, не е по правилата, няма поддръжка, но не съм чул някой да е пострадал от това. Нито Apple да пречат – а могат да го направят лесно и елементарно. Може би, защото обикновено експеримента приключва с идеята – абе аз що се ебавам, а не взема да си купя истински Mac…

И тук идваме до темата за високите цени, за която вече съм писал. В момента блогвам това от най-малкия модел MacBook (последната най-актуална модификация), който струва 2000 лв с фактурата и ДДС-то. Този смешко е повече от два пъти по-производителен от другия ми лаптоп, който струва почти 4000 лв. Мисля, че това е достатъчно по темата за високите цени.

За vendor lock-in – това го прави всеки vendor – ще се лъжем ако си твърдим обратното. Това го прави и Google даже. Някой обаче кара ли насила хората да си купуват Mac? Някой кара ли ги да поверяват целия си живот и личен свят на Google? Днес един приятел по повод Google каза – аз просто съм им се предал… те ме притежават… Честно казано – мен повече ме е страх от Google отколкото от някакъв хардуерен vendor, който ми предлага много добре подбран хардуер на добра цена и на който вървят още купчина операционни системи.

Между другото и моята поща в момента е в Google, нищо че си имам собствени машини, хостинг и т.н. Причината е, че по-добра anti-spam технология в действие не съм виждал. Откакто използвам Google просто се родих… И тествам риска да ме притежават… за да притежавам повече време за себе си. Поне засега. Едва ли ще е за дълго.

Дали ще си купи нещо тяхно или не заради някакъв морален или емоционален бойкот е право на всеки. Аз не виждам нищо лошо в това да имаш читав хардуер под пръстите си. И между другото Linux работи прекрасно върху него. Имам предвид native. Даже за Windows разправят същото, но не съм пробвал лично.

Та най-накрая да отговоря на Големият въпрос, заключен в последния абзац по-горе, който толкова много хора ми задават под една или друга форма – аз Linux, open source и creative commons фенът – как така толкова си падам по това подозрително и доста затворено нещо.

Отговорът е в гледните точки – аз съм фен, мечтател, някакъв IT експерт, фотограф от време на време и сигурно още хиляди други неща. Нека вземем фотографията – повечето мои снимки, публикувани в Интернет, са свободни. Даже не участвам във форуми, защото не съм съгласен с правилата, третиращи авторските права там. Което обаче не означава, че харесвам всичките си снимки. Нито пък това, че са свободни ги прави по-хубави. В същия момент харесвам снимки на хора, които са толкова затворени и консервативни откъм споделяне на творчеството им, че не може да бъде повече. Не споделям мисленето им, но се възхищавам на креативността и творбите им. Това, че техните неща не са „open source“ не ги прави по-слаби и по-лоши като творби.

Нека оставим фотографията и надникнем в бизнеса – аз съм професионалист – никога не съм споделял колко тъпо съм се чувствал, когато на всякакви публични форуми различни FOSS ентусиасти, обзети от емоцията да докажат, че софтуерът с отворен код е всесилен и непобедим, са говорели какво ли не… Неща, които всъщност са твърде условни и според обстоятелствата. Никога не съм споделял как клиенти на доста изявени в open source средите у нас хора, след това не са давали дума да им се обели за open source заради хипер-мега-ултра непрофесионалното отношение – минал някой фен – пуснал нещо през пръсти и си отишъл с мисълта, че е боцнал още една чертичка в тефтера на покръстените в правата вяра, а всъщност е направил мечешка услуга и на клиента си и на идеята по принцип, понеже не е бил достатъчно честен да му признае някоя дреболия, или да осмисли, че няма универсални решения и 100% open не бива непременно да е самоцел.

Имал съм клиенти, на които съм казвал, че open source не е за тях, нищо че на пръв поглед имат възможност за миграция. На други пък нямаше да бъде по-евтино, както ги бяха прилъгали. Имам и клиенти дето на пръв поглед са толкова затворени откъм технологии и приложения, че трябва да си луд да се пробваш дори да ги местиш на open source – но съм ги местил – и сега с топ не можеш да ги върнеш обратно, но ситуацията и предпоставките са били в десятката…

Бизнесът не е емоция, нито да отидеш и да заблъскаш с чука и теслата. Бизнесът е подход, преценка, анализ, изводи, алтернативи, претегляне на варианти, доверие – много неща… Твърде елементарна е в този контекст фенщината – open source на всяка цена – винаги е по-добре. Винаги… ама другия път…

Хайде пак към фотографията – в момента не може да се работи фотография с open source например – имам предвид от определено ниво нататък, а не любителски снимки. Не става и може да не става никога – религиозен проблем – парадоксално е, но единственото възможно цветно пространство, което свободния софтуер може да ползва е това на Microsoft и HP – т.нар. sRGB – сигурно са забравили да го патентоват и закатинарчат едно време ;-) Всички други са vendor-зависими, суровите формати да не говорим, OpenRAW е за погребване. Поддръжката на многобитов цвят е горе-долу… Харесва ми или не – такива са фактите. В този контекст да препоръчам Linux за фотография (за FreeBSD да не говорим) на професионален фотограф е просто несериозно. Да – може да се работи фотография с Linux – аз мога, доста хора могат, но е компромис – дори и аз не искам да го правя – Linux и FreeBSD са силни в други неща – ще ги използвам там, където са добри без цената на компромиси.

Та това е моят отговор – когато съм професионалист, не мога да си позволя фенщина – ще препоръчам и Microsoft щом това е най-правилното. Или комбинацията, която трябва да бъде сглобена. Когато съм мечтател, ми се иска всичкия софтуер да е open source, да няма авторски права, юристите, маркетолозите, полицията и крадците да не съществуват и всички хора да се харесват и обичат. Но, уви, несериозно е да съм мечтател непрекъснато… Когато съм фотограф, искам най-лесно и бързо да стигна до този вид на снимката ми, който имам в представите си, и да ми остане повече време за още снимане, или за нещо друго…

Аз нямам вътрешен конфликт да харесвам различни неща. Вярата ми в правото на всеки да бърника софтуера си е голяма. Емоционалната ми привързаност към Apple всъщност е особена – харесвам нещата им – не толкова компанията. Според мен третирането на софуера с отворен код като свещена крава е дълбоко погрешно и дори отблъскващо. Пречупването на всяка мисъл a priori през анализа – отворено-затворено – и съответно – добро-лошо… е въпрос на религия, а при мен винаги водещо е рационалното. А най-важното е хората да нямат пречки пред избора си, да нямат пречки да подбират инструментите си за да творят – това е свободата – изборът… дори този да избереш да те притежава Google… Защото и софтуерът и хардуерът са само инструменти за създаване на други инструменти, полезни неща, или такива каквито доставят удоволствие…

Не харесвам кой знае колко Джобс – възхищавам се на част от характера му и не одобрявам друга – не ми е идол. Но с голям кеф гледам презентациите му – дори само заради онзи негов кретенски поглед с блясъка в очите, когато вади поредния фокус от шапката си, доволен от създаденото. Същия като на Столмън, като се разгорещи да приказва, даже го мярнах и в очите на Лари Лесиг на една вечеря, въпреки умората му от три лекции през деня и сдържаният му темперамент и характер. Блясъка на креативността, на Създателя… тогава разбираш, че не е нужно да ги харесваш… ама никак… те са извън категориите.

И накрая нещо твърде лично. Аз съм обикновен хетеросексуален мъж, но преди известно време имах връзка с бисексуално момиче. Не бях във възторг от факта, че тя си пада и по жени, но всъщност я обичах истински и не по-малко или различно отколкото момичетата от другите ми връзки. И когато се колебаех дали да се гмурна в това, предвид горните обстоятелства, бързо стоплих, че нейната „двойнственост“ всъщност не бива да възприемам като изневяра. И до днес ни най-малко не съжалявам, че тази връзка е част от миналото ми.

Това е, което имам да казвам – като open source фен, професионалист и каквото още съм. Харесвам свободността на Linux (и на *BSD, но се случи Linux да е по-голямата ми страст), харесвам и Unix, нищо, че в голяма степен не е свободен, харесвам и Mac OS X – вероятно най-добре направения Unix-десктоп – даже desktop въобще… Всъщност харесвам Linux защото е свободен, но и защото е Unix-like. Един свободен Windows не би ме развълнувал по никакъв начин – той е сбъркан по замисъл. Падам си по добре работещ хардуер, но в къщи трудно влиза mainframe, имам оригинална бутилка с Free Beer пред очите ми (мерси Тони!), която стои на секцията в хола ми, но пия най-често closed-source Tuborg или Шуменско (нищо, че съм от Пловдив), от три дни ходя на работа с бял лаптоп, нищо че в офиса всички други са черни и… дори някога бях влюбен в бисексуално момиче.

И за мен проблеми с всичко това – и каквото и да е останалото – няма. Ако някой го мъчи някаква драма – вече специалисти има всякакви – и психиатри също… Но съм съгласен, че пектинът е шибано нещо – хем причинява запек, хем ти оправя перисталтиката на червата – иди го разбери за к’во се бори.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

30 коментара

  1. Хм, тук ме разби. Направо смачка религиозния ми linux/foss задник и избърса пода с него. И нямам какво да кажа… прав си :-/. И вероятно би било много по-добре, ако всички ние – поддръжниците на свободния софтуер действахме рационално колкото теб.
    Не че ще се хвърля на Мак, но наистина е добре да помисля следващия път когато мигрирам някой на Линукс и когато говоря с плам :).
    Мерси за набиването на канчето (наистина съм благодарен, не се бъзикам).

    ПП. И мерси че си направи темата на блога такава, че да се вижда и през браузър с изключени картинки ;)

    Отговор

  2. Поредната чудесна статия, Йовко. Respect !

    Отговор

  3. Хм, а някакъв коментар за това, което се случва отскоро с iPhone/iPod платформата – пълният контрол на Apple върху това какви приложения използва потребителя?

    Ето един интересен обзор на ситуацията в момента:
    http://gizmodo.com/5027790/why-we-still-need-the-iphone-app-black-market

    Отговор

  4. Прекрасна статия.
    Може би най-доброто което съм 4ел напоследък.
    Споделям мнението ти. Софтуера наистина е просто инструмент, с който трябва/може да се изпълни дадена зада4а. Ти си рационален аз съм мързелив (дали пък това не са синоними) и никога не бих цепил дърва с вилица например, не 4е няма да стане, най-вероятно с подходящата сила…

    Отговор

  5. Относно: Всъщност който иска може да си слоби хакинтош и да си търкаля Mac OS X – не е официално, не е по правилата, няма поддръжка, но не съм чул някой да е пострадал от това. Нито Apple да пречат – а могат да го направят лесно и елементарно.

    Това не е точно така – ако решиш да продадеш сголбения се хакинтош те очаква съд.

    Отговор

  6. Peter, iPod/iPhone е продукт на Apple – те решават как да го продават – не ми харесва – факт. Но решението на Apple как да продава нещата си е на Apple – решението дали да ги купувам е мое/твое/etc.

    Сви, така е – имах предвид, че нищо особено няма да ти се случи да си експериментираш в къщи. Да го превръщаш в бизнес е друга тема.

    Отговор

  7. След цялата рационална статия на Йовко и коментара на loxs под него сега се питам дали ако всички бяха така рационални, свободния софтуер/софтуера с отворен код щеше сега да е това което е.

    @yovko – за мен vendor lockin-а и на Apple, и на Google са плашещи. И докато от вторите имам доста лични впечатления (а анти-спам филтъра им напоследък нещо почна да пропуска :-/ ), то от първите – никакви. Така че заформящата се поредица статии ще ми е интересна.

    Отговор

  8. Страхотно изложение на действителността. На мен ми се налага, като консултант винаги да балансирам между всички възможни решения за клиента. Признавам, че съм минал през всички етапи на фенството, но професионалния и житейския опит си казват своето. Оценям факта, че няма черно и бяло, дори не се ограничаваме само до нюансите на сивото. Живота е цветен с безброй цветове и ако гледаме само част от спектъра, ограничаваме себе си. В този смисъл вече не съм фен на това или онова. Преценям ползите и вредите, ефекта и новите възможности. Предполагам, че просто сме пораснали.
    Благодаря за чудесната статия!

    Отговор

  9. Андро, това само доказва тезата, че е важно да има от всичко на този свят – рационалност, романтика, фенщина, млади, стари, прагматици, мечтатели… и Наньо го е казал – балансът…

    Отговор

  10. man, искам да се заям – познаваш ме добре, но тук просто няма за какво да се хвана :-)
    чудесно си го написал, поздравления!

    Отговор

  11. Много добра статия, разкрива защо има компютърни потребители и компютърджии (Йовко, а какво е мнението ти за Get-a-Mac(Mac vs PC) кампанията), но си признавам, че много рядко donate-вам (срам не срам, просто с БГ банките ми идва нанагорно разправията).

    Отговор

  12. Забавлява ме!

    Отговор

  13. „просто няма за какво да се хвана :-)“

    Пейо, ти да не си взел да остаряваш?

    Отговор

  14. Йовко, за фотографията може би си малко поизостанал. Или пък ползваш изостанала техника. Току-що щракнах една картинка в RAW формат и я отворих директно в Gimp. (Не, че знам как да се оправям с RAW засега)

    Дребната подробност е, че фотоапаратът ми може да записва в DNG формат. А твоите могат ли? :)

    Отговор

  15. Сале, как да ти кажа… Със сигурност можеш да ме направиш за смях по темата MySQL, а аз съдейки по последния ти коментар, по темата фотография :-) Хайде, да не ми даваш поводи ;-)

    Отговор

  16. Последния коемнтар на Сале е интересен :) Съгласен съм за разменни начала за партитишънинг на MySQL срещу фотография :)

    Йовко много правилно си казал нещата, поздравления :)

    Мога да кажа че в това направление се чувствам много щастлив, че не ми се налага да препоръчвам такива работи на клиентите, защото им предлагаме предимно услуги и за почти всичко си ползваме linux и отворен код :)

    Поздрави за статията още веднъж и аз като Мак потребител чакам с нетърпение следващите статии по темата :)

    Отговор

  17. Това е най-поетичната интерпретация на огромен бизнес сблъсък която съм чел в живота си.А Стийв не е гъз, а интуитивен бизнес гений с много късмет. Не забравяй че е калиграф – това е ключът към обсесиите му.

    Отговор

  18. Ванката 25 юли 2008 в 2:28

    Не мога да не си спомня за класната ми в училище (по една случайност и учителка по математика). По едно време (да речем 8-ми клас) много спрягахме феномена СИП (свободно избираема подготовка) и най-вече какво толкова му е свободно избираемото при положение, че никой не ни е давал избор (все си беше математика). Е та на подобни изблици класната един път просто каза „Щом сте в това училище значи сте си направили избора вече“. Училището беше СМГ.
    Там някъде темата приключи. Сега обаче започвам да си мисля, че такова разбиране на свободата малко ме притеснява. Разбира се, най-важното е да имаш избор, това е един вид свобода. Обаче, свободата не е на едно ниво. Свободата е свобода на всички нива, във всеки един момент. Иначе и затворниците все някога са имали избор накъде да тръгнат. От друга страна, отнемането на дадена свобода си е отнемане на свобода дори ощетените да не го преживяват твърде тежко.
    Разбира се, не можем да говорим тук за абсолютни понятия, обикновено търгуваме едни свободи срещу други (аз така разбирам изборът на Apple, Йовко :)) Всеки сам си преценя. Например един Windows потребител е също толкова свободен – вече си е направил избора. Точка. Какво имате да му предложите вие open source радетели, когато същият този Windows човек не иска да променя кода на програмите, не иска да обменя данни с Linux машини и не на последно място е доволен от избора си? Свобода? Няма нужда… Наистина.

    Та така, Йовко. Баланс. Компромиси. За всяка задача – подходящият инструмент. Професионализъм.
    Намирам статията ти за умна и рационална като самият теб. Истината обаче беше изпята преди години от един бургаски бард и тя е, че колкото и да търсим в старите книги нови имена, свободата, друже, няма други имена. Свободата се казва… СВОБОДА!

    :)

    Отговор

  19. Винаги Йовко, ама трябваше да си я изпил вече ;)) ще се вкисне
    нова трябва да ти нося, май :)

    П.С. Аз изпих моята фрии бира, и чесно казано не беше никак добра, но това е: едно е формата, друго е съдържанието ;) и все пак, никога не се знае, знае ли се ;) Cheers

    Отговор

  20. Йовко, ако не си разбрал, че се заяждам нещо не е наред в държавата ни и правителството трябва да си ходи.

    А смешен не можеш да ме направиш просто защото нямам никакви претенции да разбирам от фотография. Нито аз теб по същата причина.

    Отговор

  21. Ванка, както знаеш за Windows винаги има изключения. Защото за повечето му ползватели той не е избор – той е наследство. Тежко като комунизма. Хората не го избират, а го подразбират – и това е проблем. Подразбира се, защото е твърде популярен за да забележат хората алтернативите, защото по принуда ти е втъкнат в ръцете и към цената на машината (дори когато е компонентно асемблирана). А това не е избор… Преди избора трябва да са налични алтернативите от които да избираш. Та в този контекст Windows е хубава метафора на онези маски на хората от филма на Floyd – Стената – Another Brick in the Wall… които падат в месомелачката…

    И докато не дръпнеш маската и не счупиш стената… свободата е само концепция от поетичната част на учебниците по литература…

    Това е най-важното, което open source феновете можем да предложим – алтернатива… След това следват само неща които обикновено никак не са в полза на прозоречната ОС.

    Сале, ако пък не си разбрал, че заяждането има смисъл само ако участват и двете страни значи отдавна не сме пили бира заедно, което е факт. Неоспорим точно толкова, колкото, че и това правителство отдавна трябваше да се е превърнало в лош спомен… ;-)

    Отговор

  22. Предполагах, че ще отговориш пренебрежително с едно-две изречения. Честно, не съм очаквал да предизивикам такава статия-шедьовър, отговорът ти е повече от задоволителен. Няма да пропусна да коментирам:

    „Apple по дух не е open source компания. Не […] е прегазила някой лиценз или правила. […] Tова е морален въпрос на жест и добра воля.“

    Да, за това питах.

    „Много open source потребители също не връщат нищо на общността.“

    Повечето не доразвиват това, което ползват (отклонявам темата от парите и я насочвам към самия софтуер). А тези, които го доразвиват, обикновено си даряват подобренията, освен ако не им порасне работата и почнат като някои големи корпорации да си ги кътат. Това е грешно. В софтуера трябва да се печели от поддръжка и пригаждане (къстъмизиране?), а не от „притежаване“ на поредици от команди на някакъв програмен език.

    „Mac-машините днес не са много по-различни от кое да е PC. […] Или проблема е там, че Mac OS X не върви на друга платформа?“

    Проблемът е да съм спокоен, че мога да подменям хардуер както ми е по-евтино или по-съвместимо. Тук не съм много наясно как стои въпросът при Mac-овете, предполагам, че си прав. То след като космонавтите сложиха и Intel-ски чип вътре…

    „Концепцията на Apple за обвързане на хардуера със софтуера е повече от успешна и стратегически правилна.“

    Не! Не, не, не. Това е „успешно“ и „правилно“, в същия смисъл както обвързването на браузъра с операционната система. Различните пазари имат нужда от конкуренция поотделно. А софтуерът и хардуерът са коренно различни. Драйверната лудница трябва да се решава със стандартизация, колкото и да е трудно, а не с поддържане на желязо само от точно определен производител. Кефи ли те рендето Вьорнер да се продава с бонус десет малки лазерно заточени ножчета и дъска за рязане, например?

    „потребителска и профи, […] iMac и Pro. Толкова. Семпло и ясно“

    Това е добро.

    „високите цени“

    Mac-овете по-евтини и по-производителни, дори с OS включена в цената? ORLY? Де да бяха, че да взема да си накупя и да им сложа гнулинукси и биесдита, аз съм заклето нискобюджетен откъм хардуер.

    „vendor lock-in – това го прави всеки vendor“, „страх от Google“

    Това е естественото желание на всеки vendor. Нашият интерес, като потребители, е да му се противопоставяме в зародиш.
    Съпричастен съм към всичко, което казваш за Google. И аз ползвам техни услуги и се чувствам притежаван. За съжаление създаването и търсенето на алтернативи наистина струва време.

    За фотографията, жените и до каква степен Джобс е леке, нямам какво смислено да кажа, пропускам.

    „Бизнесът не е емоция, нито да отидеш и да заблъскаш с чука и теслата. Бизнеса е подход, преценка, анализ, изводи, алтернативи, претегляне на варианти, доверие – много неща… Твърде елементарна е в този контекст фенщината – open source на всяка цена – винаги е по-добре. Винаги… ама другия път…“

    Бизесът е и психологическа игра, има манипулация и преиграване. Защо да не изиграя ролята на фен-фанатик? И без това харесвам принципите на софтуерната свобода. И по-добре да има повече вярващи; и управляващите да купуват по-малко уиндоуси с моите данъци (оестенове пък сакън); и когато отида да кандидатствам за работа да не ми казват „ние тука работим със заворени и именити продукти, за да има кого да обвиним ако нещо се скапе“; да не робуваме на сертификати издадени от успешно lock-in-нал ни vendor; да знаем колкото може повече от това, което става в машините ни, за да се пазим от антитерористично наблюдение; и да ни е по-евтино :) Отклоних се, но това е за да обясня фенщината.

    Отговор

  23. Благодаря за обратната връзка, Ник! Само вметка за това доколко можеш да си custom-изираш Mac-а… Може, но според зависи… включително от твоя кураж за експерименти. И с мисълта в главата, че моделът на Apple все пак се нарича end-to-end в пълния смисъл на тази класификация и има малко общо с компонентния, който се е наложил в света на PC.

    И никога не съм твърдял, че Маковете са нискобюджетни! А само, че могат да бъдат не по-скъпи от аналогични PC-конфигурации.

    Отговор

  24. Mac-овете, малко или много, са компютри като всички останали и подлежат на допригаждане в рамките на възможното. Дори бих казал, че Apple полага изключителни грижи при улесняването на потребителите – който е сменял сам памет или твърд диск на MacBook ще знае за какво става дума. Който, освен това, е правил тази процедура и на ThinkPad, ще знае още по-добре. Друг е въпросът, че компонентите на Apple са ненужно надценени, особено паметите, възмущението от което съм описал тук. Отделно цените в България се раздуват още и от изискването за двегодишни гаранции на компютърните конфигурации, при което втората година се поема от разпространителя.

    Що се отнася до цените, напълно съм съгласен с Йовко, че ябълките могат да бъдат сравними, ако не и по-евтини от някои маркови машини. Когато си купувах MacBook-а през февруари, последният беше още на старите цени (две-три седмици след това започнаха промоциите, гррррр!). Доста се чудих дали да си взема ThinkPad с подобни параметри, но практически еднаквата цена и предишният досег с MacBook-а на научната ми ръководителка наклониха везните в полза на Mac-а.

    Отговор

  25. Добра статия. Доволен съм да видя балансирано мнение на човек, който не е фен на Windows. Много по-често се срещат фанатизирани Linux-талибани, които твърдят, че от Linux pо-хубава операционна система няма и че **няма как** free/open source софтуер да бъде по-лош от другия.

    Отговор

  26. Христо, така е – памет от Apple не се купува. За цената на 1GB ще си вземеш 4. Аз използвам Transcend – за IBM-ите – сертифицирана за IBM, за Mac-овете – сертифицирана за Apple. Нямам никакви оплаквания.

    Отговор

  27. Едно от най-добрите четива, които съм чел по темата.
    Доста е обиктивно макар, че си им фен. Евалата за което!

    Благодаря ти, че го сподели!

    Поздрави,
    Явор

    Отговор

  28. Здравейте!
    Поздравления за статията – наистина е добра, защото отразява действителността на професионалиста. Гъвкавост до дупка. Който има повечко опит с крайни клиенти, като специалист-консултант ме разбира.
    Имам един въпрос малко по-встрани от темата. Няколко човека говориха, че си имат macbook-чета. Та как е гаранционната и сервизна поддръжка в България? Части намират ли се и т.н.
    Благодаря предварително :-)

    Отговор

  29. Ами аз нямам впечатления от сервизната поддръжка – досега не съм имал нужда от нея. Веднъж на един стар iMac (от гърбавите) сменях диск, но си го направих сам с такъв какъвто имах вкъщи (най-обикновен IDE). Иначе имам познат, който си вади хляба с дизайн – той винаги има втори, резервен Mac, защото не може да си позволи да стои без компютър, съответно да не работи, докато основния му компютър е на ремонт. Гаранциите се обслужват, но може и да не е толкова бързо, колкото ти се иска. За здравината на MacBook не мога да кажа нищо – моят е твърде нов, а и това е първият ми преносим Mac – досега съм имал само настолни. Дотук – месец и нещо – работи превъзходно и стои добре в ръцете ми – в смисъл не е крехък или нежен, усещането е като от прилична стабилна машина, въпреки пластмасовия корпус. Подменил съм диска с бърз и по-голям 200GB/7200rpms и паметта с максимално възможната (4GB).

    До края на годината – най-вероятно през есента- навярно ще има обновление на лаптопската гама – слуховете носят новини за редизайн и за MacBook с метален корпус…

    Отговор

  30. За едно нещо съм съгласен с теб (не прочетох цялата статия докрай – требе са работи :) ):

    Линукс Фенщината както си я описал е по-скоро вредна, да не говорим че си е направо смехотворна често пъти. Особено когато става дума за бизнес: виждал съм в business environment възрастни хора да се държат като некви дечурлига като им кажеш за линукс. Едва ли не това е хем панацея, хем детска близалка :)

    Та тъй – готин пост, and keep posting ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо