Лятото винаги започва изневиделица. Със слънчев уикенд, веднага след няколко хладни седмици. Или с лятна буря, която измива дори въздуха със свежестта си. Лятото винаги е усмихнато и свежо. Закачливо притичва през седмиците, в които любовта е навсякъде, плажовете са пълни, погледите смели, а чашите потни. Късите топли вечери се преживяват лесно, а утрото e незабележимо, ако наблизо няма кафе, море и безвремие, в което да се насладиш на отраженията му. И да заслушаш шумоленето на вълните…

И ти си като лято, свежо в утрините си и топло като нощите си. Прескачаш задъхано през сезона на съществуването си, сякаш календарът е безкраен. Сякаш морето винаги ще е топло, а северният бряг на Созопол никога няма да се превърне в сива и пуста граница между очакванията и несбъднатото.

Ти си като лято, което още не се случило. Като ситен пясък, който е приятно да докосваш, но не можеш да задържиш между пръстите си. Като бризът, който Южната крепостна стена дори не успява да възпре, и той криволичи из малките улички, из които няма значение дали бързаш или не, защото всъщност стигаш все на едно и също място – по-близо до себе си…

Ти си като лято, което не може и не бива да бъде уловено. Като път, който води към нещо истинско и заради това няма точна посока и указателни табелки. Като неоткрито съкровище, недовършен разказ, несбъдната мечта… незапочната мелодия…

Ти си лятото, заради което тайно бих подпъхвал листчета между календара за да отложа есента. И инерцията. И несбъдването. И разминаванията. И отчаянието. И болката. И студа. И празнотата. И липсването. И безсъниците. И… себе си…

Защото ти си лятото, а аз съм есента…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. …миг, очакване, надежда… вечност :) :)

    Отговор

  2. „Почти като насън ще мине лятото,
    ще изсуши до сол сълзи неронени.
    Ти ще прегръщаш спомен за мечтата ти.
    Аз ще живея със мечта за спомена…“

    Отговор

  3. есента… галеща нежно ветровете в косите ти, сбираща искриците лудост в очите ти.

    Отговор

  4. Не бързай да си есен! Твърде много зной и нежност има да раздава душата ти.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо