Избягвам да гледам новини. Подтискат ме. Жълти са. Занимават се с клюки, слухове и неща, които някой уж бил казал, но то всъщност не било вярно, поради защото било извадено от контекста или всъщност означавало съвсем друго.

Откакто позволихме на един президент да шикалкави за някакви си танкове (но все пак си замина заради това) повлякохме крак толкова ужасно, че понякога се питам в реален свят ли живея или това е някаква болна проекция на въображението ми.

Само за пет минути преди малко чух как за един министър бил съществувал картон номер някакъв си, че бил бивш агент ама това всъщност се обяснявало с това, че бил пътувал много по държавни дела из чужбина навремето.

Прокуратурата взела, че арестувала ей така без никой да знае защо шефа на някаква си банка, а в същото време главния прокурор задава шеговити въпроси на журналистите в стил „А кой беше Иван Костов?“ и ги убеждава, че не познавал никакъв Чорни. А накрая като му омръзна предложи да се разделят „без притеснения за тяхното здраве“, което аз освен заплаха не знам как да го нарека… И на този фон хич не ме интересува кой бил прав и кой бил крив. Просто това не може да е нормално. Никак…

И всичката тази наглост е само защото я позволяваме… Как толкова време не ни омръзна да сме безразлични и да не се опитаме да хакнем малко я агент Смит, я Архитекта… или направо Матрицата…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Нещо в тази връзка: според мен онлайн-вестниците са най-сериозният източник на емиграция.
    Когато човек попадне дългосрочно в чужбина, неизменно носталгията му идва на гости. Понякога – доста честичко. Поне при мен тя бива два вида: носталгия по приятелите (много силна, мисля нелечима – единствено времето може би може да я притъпи); и носталгия по българското.
    Втория вид, носталгията по българското, представлява мъка по нашенското: нашенската природа, нашенската кухня, нашенските радиа (ако щеш), нашенското < сложи тук всяко нещо, което е хубаво и е наше>. НО има едно голямо „но“. Тази носталгия се лекува. Много лесно и много бързо. Лечението е 10 минути профилактика във вид на четене на вестник СЕГА например, и на коментарите в него. И след това – в гледане на новините, в поглеждане на скудоумната реакция на българите от глупости като Биг Брадър например.
    И тогава… тогава тази носталгия изчезва. Това те кара да си мислиш „Боже, трябва да съм ЛУД, за да оставя подобни хора да определят бъдещето ми“. Защото подобни хора ще го определят следващото бъдеще… за 4 следващи години.
    Но няма да почвам с политика, че ми прилошава :( ! Тъжно е…

    Отговор

  2. Има една хубава българска поговорка – за лудия и зелника.

    Отговор

  3. Не е само това (визирам коментара на Григор:).
    Проблемът е не толкова в зелника, колкото в „Приказаката за стълбата“. Дори да хакнем Матрицата, на нейно място трябва да дойде друга. Всеки ред и порядък е Матрица, капитализЪма не по-малко. Без някакъв ред обаче ще настане пренеприятна анархия, която, все си мисля, ще е не по-малко деструктивна от апатията.
    Проблемът, мисля си, е по-скоро в манталитета на хората. Не можеш да дадеш свобода някому, който нито знае какво да я прави, нито има читаво понятие за това.
    Навремето 10 ноември хакна матрицата. Помниш какво последва, нали? Контролът се пое от хора, които и за момент на се замислиха за „свободата, Санчо“, а просто бяха най-безскрупулни, приспособяващи се, оцеляващи…. Бетер хлебарка….
    Мисълта ми беше, че хакване е нужно не за Матрицата, а за съзнанието на хората. Ако то се промени, Матрицата ще се разпадне от самосебе си, защото именно човешкото съзнание я създава и поддържа.
    Това, което преживяваме е тъжната истина за уроците и научаването им. Като поглеждам назад с 10 години, да речем, ми се струва, че е минала цяла ера. Че сега съм в друга цивилизация. Значи, усвоили сме някои уроци.
    Като се огледам обаче, виждам, че все още се допуска и толерира недопустимото. И ми става ясно, че има още много – МНОГО! – което да учим.
    Но се опитваме. Никой с нищо не ни помага, но все пак се опитваме. И това, за мен поне, е знак за съхранен дух. Много нещо сме забравили за 15 (или 50, или за 550 – кой от където отчита трагичното в летоброенето ни) години, но се борим да си спомним. Въпрос на време. И търпение. И вяра…
    Много се опитвам да не загубя вярата си в човека като проявление и проекция на духа си. И ако всеки от нас възпита децата си в това убеждение, Матрицата ще изчезне, погребана от Времето и Историята. Но, каквото и да се случва, е нужен водач и вдъхновител… Неминуемо е.
    Аз знам, че не съм Месията. Но, каквото и да ми струва, ще продължавам да се опитвам да утъпча пътя за него.

    Отговор

  4. Всяка Матрица съществува най-напред в съзнанията, там е заключена и силата за хакването и, за жалост обаче революциите тук не вършат работа. Еволюцията има думата… а това явно отнема повече време в някои по-трагични случаи…

    Отговор

  5. Явор Атанасов 21 януари 2005 в 20:45

    Именно еволюция. А тя е дълъг процес. И предполага смяна на поколенията. Повече от една предполагам. Да изчезнат чугунените глави. И децата им. И опасявам се – внуците им. Да престанат да се появяват хора, които смятат, че истината е само една и това е именно тяхната истина. Това няма да е скоро за мое, а предполагам и за това на дъщеря ми, съжаление. Няма да е скоро, защото, дори и сред тези, дето се готвят да управляват ги има. А те още нямат деца. Може човек да помисли, че съм зациклил в нещо лично мое и донякъде ще има право, но само донякъде. За промяна на съзнанието наистина е нужно да се сменят поколения.
    Всички ние не искаме да сме част от Матрицата, но изисква усилие от нас. Това означава и намеса в политиката поне на ниво участие в изборите.
    И аз поне смятам да се вслушам в Оракула.

    Отговор

  6. Вили Димитров 22 януари 2005 в 21:44

    Йовко на мен ми се повръща от политика, може би защото доста време от живота си съм прекарал в медиите.Иска ми се да няма скъпо платени публикации за промиване на мозъци но в демокрацията/чети порнографията/ това е част от спектакъла. Вярвам че хора със вашите способности , умения, и мислене, най-вече могат да променят тези извращения.Нека спра дотук, че ми се …………….Мога още много да пиша по тази тема но не виждам смисъл. Същото е да подкараш комп с изгоряло дъно.Желая ти успех.Поздрави
    Вили

    Отговор

Ако искате да споделите нещо