През деня – в късния мрачен следобед разцъфна
докато вън облаци притискаха времето.
И то се прегъна, сепна се, рухна…
Извади от дебрите спомени бремето,
отдавна мечтано, пропуснато, дирено…
Яви се отникъде, от сивото нищо
на дните – разхвърляни дупки на сирене –
безлично студени
и бледи,
и хремави също.
Това ли е краят на лудото дирене?
Ти ли ще стоплиш палитрата с чувства,
забъркана с време, хленч и вина, но правдива?
Дори да останеш само предчувствие
и като роза си страшно красива.

3 декември 1996
Пловдив

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

2 коментара

  1. Харесва ми как се изразяваш. Сайтът ти също. Каквото и да значи това…Красиво е и интересно…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо