Когато чашите се чукат
Когато чашите се чукат
в празничната нощ,
потънал във разкош
от спомени и чувства,
Сляп от мъка –
скрит във плащ от смях,
щастлив съм външно,
а умирам вътре.
28 декември 1992
Пловдив
Прочетете още
Катедралата
> Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е
преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от
него. Няма друга причина. Призраци си имам достатъчно.
Имам един текст в своя блог – кратка чернова… която никога не бих искал
Думите
> – Не пишеш… – промълвява.
– Не пиша. – отговарям.
Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които
бих могъл дори половинчато да общувам. Не знам дали все още има такова място,
където да е тихо, да има море и никой да не говори.
Защото думите олекват, когато
Downgrade
Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в
повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде
намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем…
обикновени?…
Любовта е простичка [https://yovko.net/blog/8815], бях написал преди
Коментари ()