Посвещавам на 3 август и едно момиче
Следобед бе – бяхме двамата само
сами и гладни, но вместо нещичко вкусно
изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо,
сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите устни.
Дрехите паднаха, разпилени из стаята
при въпросите, захвърлени временно,
дали свобода на мечтата – омайната,
на копнежът