poetry

„Защо не пишеш?“ Защото предпочитам да съм. С теб!

„аз нямам задник, имам дупе“, каза тя „окей, дай каквото имаш“, казах „ужасен си“, каза тя „само понякога“, отвърнах само в петък

Един ден ти казах, че те обичам. За да те загубя. Сърцето ми е осеяно с паметници.

казаха ми, приятелски и добронамерено че съм бил в женски период не разбрах само трябва ли да чакам нещо да ми дойде

докато теб те няма(ше) съседите се чукаха a след това се караха и после пак се чукаха и пак се караха а теб те няма(ше) мен също

не е бреме да те нося на ръце да се давя в очите ти да изгарям до теб да остаряваме заедно бреме е да го сънувам само

безсънието ражда стихове или призраци но ако ти започнеш да ставаш половин час по-рано, а той да си ляга половин час по-късно ще имате цял час повече заедно

казват, че се разболяваш, когато търсиш внимание професионалните самотници не се разболяват, и не настиват, защото няма кой да разтрие гърба им две години не бях боледувал

преди време обичам те, казах без думи аз не, каза тя с много думи следващия път аз още повече ще мълча, тя още повече ще говори но ще си кажем

Веднъж, когато повече вярвах в Господ, гледах задника на едно момиче. И си казах: „Господи, искам я! Да бъде моя!“ И беше моя. Не бе за мен. И аз за

„оближи ме цялата“, каза, докато разтваряше бедрата си пред мен, а медът се разтичаше бавно по гърдите и коремчето, надолу към извора на живота и аз се гмурнах… „не викай

Обичам, когато батерията на телефона ми свършва. По пътя до зарядното съм истински със себе си.

Не готвя, когато трябва да го правя за себе си само. Днес готвих. За първи път от година насам. За себе си. Обичам да готвя. Не обичам да мия чиниите…

На Р. С пропуснато докосване те заговорих тогава и със страх от упреци на нещо минало, с мечта за допир и самозабрава, и с топлина на старо, меко вино. Потънах