Етикет

poetry

Колекция от 24 статии

Господ не разбира нищо
Откровения

Господ не разбира нищо

Веднъж, когато повече вярвах в Господ, гледах задника на едно момиче. И си казах: „Господи, искам я! Да бъде моя!“ И беше моя. Не бе за мен. И аз за нея. После пак го казвах. Гледах в очите им. Бяхме един за друг. Много повече. Но… нищо… От тогава не

Оближи ме
Откровения

Оближи ме

„оближи ме цялата“, каза, докато разтваряше бедрата си пред мен, а медът се разтичаше бавно по гърдите и коремчето, надолу към извора на живота и аз се гмурнах… „не викай линейка“, казах, когато свършихме алергичен съм към мед и без това удавниците умират от задушаване

Откровения

Отдаване

На Р. С пропуснато докосване те заговорих тогава и със страх от упреци на нещо минало, с мечта за допир и самозабрава, и с топлина на старо, меко вино. Потънах в теб, приемайки те в себе си… с отломките на оцелялото ми тяло. С докосване ми построи убежище, а себе

Откровения

Завръщане

> На Преслава, с цялата ми благодарност за това завръщане Нощта вали със капки мрак, отронени от вихърa на времето – палачът на прогизналите ми от влага спомени. Нощта вали, звездите плачат. На пълнолунна светлина съзирам сенките на петилетното си мълчаливо бродене. Безбройно много са и хладни са отломките на отегчително-жестоките ми

Откровения

Ръкопис за сълзите на един шут

> Ето ме още веднъж на игрището на разбитите сърца. Още едно преживяване, което ще впиша в личния си дневник. Още едно емоционално самоубийство от свръхдоза чувства и гордост. Много късно да кажа „Обичам те“. Много е късно да започна отново пиесата. Напускам останките на вчерашното си детско игрище. Губя се

Откровения

Следобед

Посвещавам на 3 август и едно момиче Следобед бе – бяхме двамата само сами и гладни, но вместо нещичко вкусно изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо, сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите устни. Дрехите паднаха, разпилени из стаята при въпросите, захвърлени временно, дали свобода на мечтата – омайната, на копнежът

Нощ
Откровения

Нощ

На И. Вечер бе, а бе толкова светло. Очите ти грееха, дъхът ти горя, слушах твоята задъхана песен и с устни попивах твоята душа. Целувах безспирно меката кожа. „Колко си сладка!“ повтарях наум, прегръщах те лудо и в нашето ложе любовта не ни дари със сън. Ръцете ти – нежно обвили

Wheel Of Fortune
Откровения

Wheel Of Fortune

На П. Радвах се, когато те видях. Плаках сам, когато ти се радвах. Страдах те като осамотях, но смеех се, когато страдах. Обичах те, когато оцелях. Сънувах те, когато те обичах. Врекох се, когато оживях и мразех те, когато ти се вричах. 8 септември 1993 Пловдив