поезия

„Защо не пишеш?“ Защото предпочитам да съм. С теб!

„аз нямам задник, имам дупе“, каза тя „окей, дай каквото имаш“, казах „ужасен си“, каза тя „само понякога“, отвърнах само в петък

Един ден ти казах, че те обичам. За да те загубя. Сърцето ми е осеяно с паметници.

казаха ми, приятелски и добронамерено че съм бил в женски период не разбрах само трябва ли да чакам нещо да ми дойде

докато теб те няма(ше) съседите се чукаха a след това се караха и после пак се чукаха и пак се караха а теб те няма(ше) мен също

не е бреме да те нося на ръце да се давя в очите ти да изгарям до теб да остаряваме заедно бреме е да го сънувам само

безсънието ражда стихове или призраци но ако ти започнеш да ставаш половин час по-рано, а той да си ляга половин час по-късно ще имате цял час повече заедно

казват, че се разболяваш, когато търсиш внимание професионалните самотници не се разболяват, и не настиват, защото няма кой да разтрие гърба им две години не бях боледувал