Колумнист на Капитал Light

Както вече писах, след няколко месеца почивка отново приех да пиша за печатна медия. И в решението имаше силна доза сантимент – понеже това е единственото издание, което все още редовно чета на хартия, а именно Капитал – и не крия, че силно му симпатизирам. В интерес на истината чета и Дневник, но не толкова редовно, понеже някак не ми е в стила да следя ежедневник и го правя предимно избирателно и online. Всъщност съгласих се да списвам своя колонка в приложението Light. Колумнистът май се явява нещо като хартиен блогър. 😉

Другото, което ме спечели е, че никога не съм получавал по-отворено предложение – да пиша без рамката на конкретна рубрика, дори без строга дефиниция за обем, сам ще избирам темите и дори ритъма си на писане – засега ще досаждам на читателите на Light през седмица, понеже предишния ми опит показва, че трудно пиша нов материал ежеседмично. Правя, го но ми е нервно, а обичам да изпълнявам ангажиментите си с удоволствие. Не е като да пишеш в блог – когато ти хрумне – днес три неща, после два дни нищо, днес няколко реда, а следващата седмица цял чаршаф. Писането за печатно издание означава готов текст, в срок, с поне минимален обем…

Избрах особен надслов на колонката си – заглавие, под което могат да се впишат твърде много неща, както ще стане ясно от първото ми есе. Какви точно ще са темите всеки път самият аз още не знам, но дано не издавам някаква голяма тайна… от новата година Light се очаква да има нова концепция, нов облик, което може би вече си е проличало в последните няколко броя – особено този с разказите и последния с фотографиите. Малка част от промените са появата на колумнисти в списанието. Не знам много подробности, но ще се радвам да мога да помагам на новия екип и новия Light да е различен и… извън матрицата…

И разбира се, благодаря им за доверието!