Прибрах се в София в късния неделен следобед. Различни спомени и мисли се въртяха из главата ми през последните няколко дни, а навярно ще е така и следващите няколко. Ще ми трябва малко време да свикна с мисълта, че вече не е нужно всеки ангажимент или нещо, планирано с приятели да бъде винаги под условието на случайността. Ще ми трябва и малко време да отпусна сърцето си, свикнало с четиригодишното очакване за някаква тревожност.

Когато в събота мълчаливо газех из глинестата кал на Рогош и гъстата мъгла си мислех, че въпреки тъгата всъщност това бе цената нещата да си дойдат на мястото. На практика аз загубих баща си преди няколко години, а не сега, тогава когато още можех да разговарям с него. Времето понякога няма силата да променя нещата. Нито смъртта да има последната дума за нечие отсъствие или присъствие. Иронията на живота се случва да е над тези неща.

Снощи, държейки една нежна длан, тайничко си помислих за изворите на живот, сила и вдъхновение, които можеш да намериш и в глинестата кал, и в тъгата си, но най-вече в докосването до една ръка или в усмивката, в надеждата, пред която същото това време понякога отново би могло да е безсилно.

Днес (понеже реших да не ходя на работа) се радвах на пролетното усещане от деня над София – от настроението, идващо от вълшебните облаци над града, от синьото небе, от хората наоколо. Всичко това, потвърждаващо единствената възможна истина, че въпреки всичко или всъщност именно заради всичко това, животът е хубав и продължава.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Завиждам ти (надявам се благородно) за силата да превъзмогваш дори такива (най-)тежки неща! Невероятно е да можеш да го правиш по този начин и ако това е в спецификата на Телците, надявам се и синът ми да я има един ден.

    Съболезнования за загубата на близък човек, сигурен съм че въпреки всичко не е никак лесно :(.

    Но животът продължава.

    Отговор

  2. Радвам се, че до теб в момента стои любим човек. Надявам се това да ти помогне да превъзмогнеш всичко.

    Съболезнования за загубата ти.

    Никоя загуба не е приятна, но хората с право са казали „Това което не ни убива, ни прави по-силни.“. И така с нови сили продължавай напред.

    Отговор

  3. Ясен път и светлина за душата му. За теб – съболезнования, съвсем искрени.
    На 24-ти изпратих баба си. Беше на 89 години. Тя беше човека, който ме отгледа, защото родителите ми даваха каквото могат за строежа на социализЪма. Затова, макар и съвсем бегло ми е ясно какво ти е.
    Не може да се прави коментар на такива събития, всичко е прекалено лично.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо