Крайъгълни срещи
Има един особен вид срещи. Те най-често се случват непланирано – някой просто ти звънва по телефона и предлага да те срещне с някой или пък да те заведе някъде. Случват се рядко… При мен поне – през година или малко повече… А може би това е често… Не знам…
И откриваш хора, които те зареждат с импулс за размишления, за креативност, за пробуждане.
Такива срещи ме запознаха с Мая и Батето, с Тони (онзи ден се опитахме да си спомним как точно сме се запознали и май никой от нас не помни детайлите)… Преди малко се замислих, че последната такава среща май беше преди около година и половина, срещайки Весела.
Тази вечер няколко часа един разговор за open source, книги, политика, бизнес, медии, Интернет, хората и какво ли не още, подскачаше из пространството, зареждайки ме с креативност и нови идеи. Има хора, които сякаш катализират отговори или въпроси, няма значение какво… интерактивност, може би, както започна разговорът… Такива срещи и диалози често правят ежедневието смислено. И аз лично искрено им се радвам.
