Има един особен вид срещи. Те най-често се случват непланирано – някой просто ти звънва по телефона и предлага да те срещне с някой или пък да те заведе някъде. Случват се рядко… При мен поне – през година или малко повече… А може би това е често… Не знам…

И откриваш хора, които те зареждат с импулс за размишления, за креативност, за пробуждане.

Такива срещи ме запознаха с Мая и Батето, с Тони (онзи ден се опитахме да си спомним как точно сме се запознали и май никой от нас не помни детайлите)… Преди малко се замислих, че последната такава среща май беше преди около година и половина, срещайки Весела.

Тази вечер няколко часа един разговор за open source, книги, политика, бизнес, медии, Интернет, хората и какво ли не още, подскачаше из пространството, зареждайки ме с креативност и нови идеи. Има хора, които сякаш катализират отговори или въпроси, няма значение какво… интерактивност, може би, както започна разговорът… Такива срещи и диалози често правят ежедневието смислено. И аз лично искрено им се радвам.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. еееей! много си прав и благородно завиждам, че ти се е случило отново. :)))

    Отговор

  2. ха!
    наистина е така.
    съгласна.
    (мислех си за същото днес, докато обядвах с едни приятели).

    Отговор

  3. Светът е пълен с чудесни хора и всеки ден човек има възможности да изживее нещо великолепно. Нужно е просто повече смелост, увереност и добро настроение за да се „случват“ тези неща по-често :)

    Кавичките са защото на този свят нищо не се случва просто така.

    Най-същественото е човек да пречупи тази своя страхлива и подозрителна част от себе си, която се чувства сигурна само в монотонното ежедневие. Тогава осъзнаваш, че щастието е изцяло твое и никога не те е напускало.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо