Красавец
Камерата, която невъзвратимо ме запали по средния формат беше един стар Киев-6C, с който се разделих днес, с известно количество тъга. Всъщност преди него си бях играл с Pentacon Six, но разглезената ми Nikon-ска душа го намери твърде капризна камера за моя нрав и бързо го захвърлих с идеята, че когато спечеля от тотото ще си купя нещо смислено. И понеже на мене с тотото никак не ми върви, планът беше изоставен.
Този Киев, обаче, ми го дадоха заедно с едно очукано Pentacon-ско тяло и ситуацията някак ме завари в романтично настроение към антиките. Така почти на шега, съвсем скоро си намерих още един Pentacon Six TL в прекрасно състояние, сякаш недокосван от времето и човешки ръце, който е голямата ми любов в момента. Дори капризите му, които са всеизвестни, сега намирам за очарователни и съобразявайки се с тях, успявам да постигна хармония, която с друга камера не ми се е случвала никога. Сега разбирам, защо манията по тези странни тела, произвеждани в комунистическите времена на Съветския съюз и ГДР, е така жива и до днес. И защо много хора с усмивка, подобна на тази на Джокондата, споделят как сякаш душевната релация между тях и камерата им е като съкровена интимна връзка. А нашето време би определило подобен продукт (ако съществуваше днес) само по един начин… като дефектен или нескопосан…
Разделих се със стария Киев-6C заради подобна на Pentacon-а ситуация. Намерих невероятен красавец – един прекрасен, нов-новеничък, почти неизползван Киев-60, който има всички шансове да ме вкара в любовно трио с Pentacon-а. Двете камери – едната с черно-бял филм, а другата с цветен или друг ч/б филм, например… и едната с класическия Biometar 80/2.8, а другата с един Sonnar 180/2.8 са всичко, което ми е нужно (засега) като средноформатна система. Само дето ми липсва Sonnar-а към днешна дата. Руската Вега 120/2.8 също не отказвам, даже не съм сигурен дали не я предпочитам. Ако някой открие нещо подобно в сандъците на баба си и дядо си – да се обажда. Интересува ме само перфектно състояние…
Иначе ето го красавеца… Пристига утре от Пловдив, заедно с една друга реликва, за която ще разказвам някой друг път…
