Напоследък разсъждавам много за креативността. Непрекъснато ме гложди усещането, че живея в свят, в който всеки се е заровил в дребнотемие (не изключвам себе си също). Дали защото е по-лесно, дали заради някаква инерция, или защото се увличаме едни други, но болезнено ми липсва мислене, или дори фантазия, с размах.

Снощи – на гости при приятели – научих, че било публикувано изследване каква част от заглавията в киното през 80-те, 90-те и сега през първото десетилетие на новото хилядолетие са оригинални, каква част са адаптации и каква римейк на предишни творби. Не запомних точните цифри, но едва ли ще изненадам някого, както и аз не бях, че през 80-те са преобладавали оригиналните и нови заглавия, през 90-те набъбват адаптациите и в по-малка степен римейк заглавията, а в наши дни повечето неща са римейк, по-малко адаптации и най-малко оригинални и нови неща. И едва ли е само в киното…

Преглеждам си музикалната колекция и виждам, че почти не си купувам съвременни творци, а или нови неща на стари динозаври, или просто си слушам музиката на миналия век. В съвременната литература също не успявам да се влюбя дълбоко. (Почти) няма в какво…

Оглеждам се в бизнеса около себе си – моята фирма, близки други такива, повечето от клиентите си – и откривам същото свито, предпазливо залитане към познатото, към клишираното и утъпканото. Окей, криза е, но именно оригинални, нови и дори рисковани идеи могат да рестартират това привидно спокойно униние навсякъде около нас.

Живее ми се в динамичен свят, гладен за нови идеи и рисковани начинания. Не искам да повярвам, че съм част от фригидно поколение, което почти няма с какво да бъде запомнено… Защото, вторачени в края на света, най-много да го дочакаме. Понеже човек винаги стига там, където се е запътил…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

11 коментара

  1. Хайде още един покосен от синдрома „Midnight in Paris“
    Гениите винаги са били кът, а прогресът винаги е бил стъпвал на вече постигнатото или като е рушал постигнатото.
    Какво е казал Нютон за раменете на великаните?

    Отговор

  2. Йовко, първо ще вметна, че между моето и твоето поколение има дистанция от поне десет години… във ваша полза.

    Не зная дали късметът не работи в моя полза, обаче в последната година съм с наблюдения, които рязко се различава от твоите. Виждам хора, които имат страшен хъс към създаването на нещо. /предпочитам нашите си еквивалентни на „креативност“/ Усещам и повече желание за взаимопомощ, реализиране на общи или сходни идеи. Има една субсидия за дебют към министерството на културата, за която постоянно се увеличават кандидатстващите. Мисля си, че това е хубаво. Наскоро реализирахме нещо интересно, макар хвалбите да бяха обрани от организатори, които пред медиите се държаха така, сякаш всички проекти са техни си. В крайна сметка, разбира се, задоволството от добре свършената работа надделя, въпреки егото на организаторите.

    Не зная дали няма да го изтълкуваш като ирония, но, ако наистина имаш необходимост да презаредиш батериите и да се заразяваш от вилнеещи съзидателни флуиди, опитай да посетиш изложби на млади, прохождащи хора. Те имат нужда от потупване по рамото, не от финансиране. Някак си… потупването тежи повече от 1500 лева субсидия.

    Успех!

    Отговор

  3. Краси, не говоря толкова за пари, колкото за идеи, за хъс и размах. И не говоря непременно за изкуство. С възрастта прагматичното надделява – не се самозалъгвам, че проблемът (вероятно) е частично и у мен. И аз преди десет години откривах повече луди около себе си (и лудост в себе си). Не съм спрял и да гледам изложби и да търся и луди, и млади, и различни… не е (точно) това :)

    Дори когато намеря нещо ново и различно, скоро виждам как то бива нападнато от рамките – появяват се маркетинг спецове, юристи, модните течения и то бива фризирано, подравнено… И не само в изкуството. В бизнеса е още по-страшно. Особено на пазар, косервативен към нови и непроверени неща и на който в момента на дневен ред е оцеляването.

    Отговор

  4. Ето я оригиналната инфографика:

    http://www.shortoftheweek.com/2012/01/05/has-hollywood-lost-its-way/

    В зелено: оригинални (нови) заглавия.
    В сиво: адаптации (правим стар филм наново).
    В червено: продължения (sequels; примерно, „Карибски пирати“ 1, 2, 3 и т.н.).

    Ще се забележи лесно, че в последните години всичко е оцветено в червено и сиво. Две десетилетия по-рано, в зелено и съвсем малко сиво.

    Тенденцията се забелязва лесно…

    Предвид, че новите заглавия на 2012-2013 са „Мадагаскар 3“, „Батман 6“, „Умирай трудно 5“ (или не беше ли 6?), и нов епизод на „Индиана Джоунс“, и още поне 20-30 такива примера, се вижда и с просто око, че новите идеи ги няма. Поне в Холивуд… Там времето е спряло. Всичко е продължения на стари проверени заглавия, и чат-пат някой римейк или „рибуут“…

    * * *

    Писал си нещо за музикалната си колекция също? Истината е, че почти не виждам нови интересни и качествени неща в последно време, с малко изключения. Джо Кокър издаде нов албум наскоро, много, много добър. (Ама Джо е на едно 60-70 години вече сигурно?)

    Poets of the Fall правят адски добра музика, последният им албум, Temple of Thought, е също толкова силен, както и първият им (издаден около средата на миналото десетилетие).

    Ама това са едни приятни изключения…

    * * *

    „Живее ми се в динамичен свят, гладен за нови идеи и рисковани начинания. Не искам да повярвам, че съм част от фригидно поколение, което почти няма с какво да бъде запомнено… Защото, вторачени в края на света, най-много да го дочакаме. Понеже човек винаги стига там, където се е запътил…“

    – Не си част от такова поколение. Но си прав, че човек често стига дотам, накъдето се е запътил. Именно затова е важно, накъде отиваме.

    Вярвам обаче, че точно ти си човек със страхотни и свежи идеи и в никакъв случай не си част от поколение, което не може да измисля нови, добри идеи. И си пълен с енергия да реализираш нещата, които измисляш!

    Така че споко! :-)

    Рано или късно, добрите идеи се раждат, и после се случват! :)))

    Отговор

  5. Интересно Ейбрахам Линкълн като ловец на вампири за ново и оригинално заглавие ли го броят? ;)

    Отговор

  6. Доколкото знам, филмът е по книга. Вероятно го броят за „адаптация“ в такъв случай (какъвто би бил случаят с Батман, Хари Потър и тн).

    Abraham Lincoln, Vampire Hunter is a biographical action horror novel by Seth Grahame-Smith, released on March 2, 2010, through New York–based publishing company Grand Central Publishing.“

    Иначе да, в светлината на последните „напъни“ на Холивуд за нещо оригинално, като този филм, също и „Каубои и извънземни“, „Бони и Клайд срещу Дракула“ и още и още … отстрани човек наистина може да остане с впечатлението, че са им свършили идеите и сега просто вадят на случаен принцип от голяма шапка някакви герои и събития и ги смесват в „оригинални“ сценарии… :)))

    Отговор

  7. Йовко, ако не си попадал на everythingisaremix, вероятно ще ти е интересно: http://www.everythingisaremix.info/watch-the-series/

    Мисля, че разбирам какво имаш предвид с написаното – у мен също периодично блуждаят подобни размисли – но отказвам да се съглася. :)
    Както отбеляза първия коментиращ, мисля, че това наистина е Midnight in Paris синдром и се старая да го отблъсна, когато ме налегне. Също така, често се убеждавам, че определящото е върху какво се фокусира човек и като че ли със сигурност не е положителна твърде дългата фиксация само в една посока.

    Надявам се и ти пожелавам скоро да натрупаш впечатления, които да те очароват, вдъхновят и убедят в обратното на написаното! :)

    Отговор

  8. Хм, инфографиката от http://www.shortoftheweek.com/2012/01/05/has-hollywood-lost-its-way/ е наистина твърде „червена“ в наше време, но
    аз мисля, че не липсата на оригиналност в много сфери на „модерния“ живот е големия ни проблем днес. По-скоро сме позабравили да се оглеждаме без „филтри“ и да живеем „сега“ – със сигурност наоколо има много чудеса, но по една или друга причина не ги забелязваме.

    Попаднах в „мрежата“ на един материал за Гурджиев, от който са следните цитати относно придобиване на „нов“ поглед към заобикалящия свят: „…Каквото и да правиш – когато пиеш, когато ядеш, когато вървиш, помни: ‘’Аз съм тук’’…Нямам предвид непрекъснато да повтаряш ‘’аз съм’’. По-скоро достатъчно е чувството за това. Като вземаш душ, усети докосването на водата, бъди там и помни: ‘’Аз съм’’… Когато докосваш нечия ръка, не само я докосни. Почувствай себе си, присъствай изцяло в това докосване! Когато ядеш, почувствай себе си в процеса…“

    Изглежда просто, но не е, а има поразителен ефект :)

    Имам една приятелка, която е много интелигентна и чаровна жена, но само до преди 2-3 години беше изключително комплексирана и депресирана. Работата й е монотонна, не предполага особено творчество, нископлатена, често стресираща и без перспективи за професионално развитие. Всичко това направо смазваше въпросната дама. После тя откри начин да промени светогледа си и постигна онова, за което става дума в абзаца по-горе. Сега не мога повярвам, че е същата жена – страхотно се кефи на онази „гадна“ работа, радва се на живота като малко дете, няма и помен от старите й комплекси и е заразително енергична и лъчезарна. И любопитното е, че започнаха да се сбъдват мечтите й, които преди й изглеждаха направо фантасмагорично…

    Отговор

  9. Димитър Ников 30 ноември 2012 в 18:52

    Както ми каза доц. Матов като умувах над дипломната си работа „Ников всичко вече е измислено. Какво толкова умувате, просто си направете дипломната“ :)

    Отговор

  10. Тъкмо чета Хазрат Инаят Хан: „Днес виждаме все по-нарастваща тенденция към неврози, предизвикана от твърде силната активност в живота. С всеки ден животът става все по-изкуствен и с всяка крачка човек губи този покой, който е маята на човешката раса. Затова днес повече от всякога е необходимо отново да се преоткрие изкуството на покоя, което е изгубено, за да се подобри състоянието на цялото човечество.“

    Отговор

  11. Аз пък точно в музикалната тематика не мога да се съглася. Има прекалено много адски интересни и идейни течения в музиката, въпреки че наистина няма нещо огромно и удрящо в петите като Metallica или Nirvana за предните поколения.
    Според мен проблемът е по-скоро в самите нас, отколкото в цялостната култура. Част от него е и интернет, който толкова променя перцепцията ни за всичко – музика, кино, изкуство, наука. Всичко вече е на един гугъл разстояние, което убива интереса и очакването. За младото поколение, част от което съм и аз, това е нормално и чувството за носталгия и загуба не е толкова осезаемо.
    А относно киното – Холивуд е машина за пари, не за кино. Почти съм убеден, че в това се корени възхода на инди киното в последните години, а и смятам, че там нещата седят по по-различен начин.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо