Кръчмарски сметки 2008

2008 беше особена година – от една страна бе толкова сива и клиширана, че шарената и креативна част от мен, предпочете да зарови глава в пясъка и като заблуден пътник на странна малка гара да изчака този влак, водещ към нищото, просто да напусне перона.

От друга страна използвах сивотата около себе си, за да се концентрирам в неща, които бяха нови за мен през предишната 2007-ма и тогава малко ги пропуснах покрай себе си. А сега се наложи да понаваксам. В края на 2006-та реших да сменя амплоато си на 100%-ов техничар и да се впусна в малко повече бизнес и търговски-ориентирани дела. Не го усещах да ми е съвсем в кръвта, но от една страна имах нужда от промяна и предизвикателства , а от друга трябваше да го направя по много причини – заради себе си, заради демонстрация на позиция, заради много неща. И сега две години по-късно определено със сигурност мога да потвърдя, че не съжалявам, нито за стъпката, нито за опита, нито за всичко, което научих и през което преминах.

В някакъв смисъл 2008-ма беше много добра година – научих много, работих като луд, направих много добри пари, похарчих ги за смислени и безмислени неща, за пореден път се убедих, че харченето на пари не ме прави щастлив, нито сдобиването с вещи, за които отдавна съм мечтал, ако нямам времето да им се порадвам, ако не ме провокират да ги използвам по оригинален начин… или да ги споделя – тях или използването им – с някого…

Разбрах, че в големия бизнес или си бърз и безмилостен като кръвожадна акула или… биваш изяден от друга кръвожадна акула. Не – не е само у нас е така, разбира се… но като, че ли на родна земя кръвожадността има по-специфични и разнообразни измерения. Не ме кефи особено да съм акула, но разбрах, че имам достатъчен потенциал да бъда, щом се налага.

Разделих се с няколко приятели – заминаха надалече… и нямах идея колко много това ще ми се отрази… на ежедневието, на шареното в него, на моите собствени стимули да случвам и сбъдвам неща. С други спрях да се виждам, търсейки онова ъгълче на спокойствие и самота, което ми е нужно за да намеря себе си и да се огледам… а понякога панически имам нужда от такова… Някои ме разбраха, други не…

За сметка на това ъпгрейднах доста взаимоотношения с клиенти до приятелски… Мисля, че в повечето случаи това е добре. У нас бизнеса доста често се взима твърде лично.

Сблъсках се с лъжа и предателство от хора, на които бях полезен, направих услуга, която не бях длъжен да правя, и които ме обвиниха в лъжа и предателство. Излязох чист все пак и за да тренирам акулата в себе си им спестих благородството си при развръзката… kill -9 …

Не направих твърде много неща… Не остана време… Направих други… Запознах се с много интересни хора… Започнах отново да играя тенис. Станах ученик на един от кумирите си във фотографията – Начо Каменов – който като човек се оказа невероятен образ от породата, която най-много уважавам. С любовта нещата бяха на приливи, отливи и един разлив… С плановете… май се ориентирах към краткосрочните такива… А лудницата и стреса на ежедневието май ги оставих по течението…

През 2009-та имам две лични цели – едната е да започна да казвам по-често „Не“ и да се сбогувам с излишната част на своята дипломатичност. Твърде много загърбих егоиста в себе си, а егоизмът има много положителни и съхраняващи функции. Това ще ми помогне и за втората цел – през новата година да се занимавам повече с нещата, които ми доставят удоволствие.

За мечтите… ами важно е в края на всяка година и началото на следващата да имаш една шепа неосъществени мечти за бъдещето… за да не се превърнеш в история 🙂