Кръчмарски сметки 2008

Default Featured Image

2008 беше особена година – от една страна бе толкова сива и клиширана, че шарената и креативна част от мен, предпочете да зарови глава в пясъка и като заблуден пътник на странна малка гара да изчака този влак, водещ към нищото, просто да напусне перона.

От друга страна използвах сивотата около себе си, за да се концентрирам в неща, които бяха нови за мен през предишната 2007-ма и тогава малко ги пропуснах покрай себе си. А сега се наложи да понаваксам. В края на 2006-та реших да сменя амплоато си на 100%-ов техничар и да се впусна в малко повече бизнес и търговски-ориентирани дела. Не го усещах да ми е съвсем в кръвта, но от една страна имах нужда от промяна и предизвикателства , а от друга трябваше да го направя по много причини – заради себе си, заради демонстрация на позиция, заради много неща. И сега две години по-късно определено със сигурност мога да потвърдя, че не съжалявам, нито за стъпката, нито за опита, нито за всичко, което научих и през което преминах.

В някакъв смисъл 2008-ма беше много добра година – научих много, работих като луд, направих много добри пари, похарчих ги за смислени и безмислени неща, за пореден път се убедих, че харченето на пари не ме прави щастлив, нито сдобиването с вещи, за които отдавна съм мечтал, ако нямам времето да им се порадвам, ако не ме провокират да ги използвам по оригинален начин… или да ги споделя – тях или използването им – с някого…

Разбрах, че в големия бизнес или си бърз и безмилостен като кръвожадна акула или… биваш изяден от друга кръвожадна акула. Не – не е само у нас е така, разбира се… но като, че ли на родна земя кръвожадността има по-специфични и разнообразни измерения. Не ме кефи особено да съм акула, но разбрах, че имам достатъчен потенциал да бъда, щом се налага.

Разделих се с няколко приятели – заминаха надалече… и нямах идея колко много това ще ми се отрази… на ежедневието, на шареното в него, на моите собствени стимули да случвам и сбъдвам неща. С други спрях да се виждам, търсейки онова ъгълче на спокойствие и самота, което ми е нужно за да намеря себе си и да се огледам… а понякога панически имам нужда от такова… Някои ме разбраха, други не…

За сметка на това ъпгрейднах доста взаимоотношения с клиенти до приятелски… Мисля, че в повечето случаи това е добре. У нас бизнеса доста често се взима твърде лично.

Сблъсках се с лъжа и предателство от хора, на които бях полезен, направих услуга, която не бях длъжен да правя, и които ме обвиниха в лъжа и предателство. Излязох чист все пак и за да тренирам акулата в себе си им спестих благородството си при развръзката… kill -9 …

Не направих твърде много неща… Не остана време… Направих други… Запознах се с много интересни хора… Започнах отново да играя тенис. Станах ученик на един от кумирите си във фотографията – Начо Каменов – който като човек се оказа невероятен образ от породата, която най-много уважавам. С любовта нещата бяха на приливи, отливи и един разлив… С плановете… май се ориентирах към краткосрочните такива… А лудницата и стреса на ежедневието май ги оставих по течението…

През 2009-та имам две лични цели – едната е да започна да казвам по-често „Не“ и да се сбогувам с излишната част на своята дипломатичност. Твърде много загърбих егоиста в себе си, а егоизмът има много положителни и съхраняващи функции. Това ще ми помогне и за втората цел – през новата година да се занимавам повече с нещата, които ми доставят удоволствие.

За мечтите… ами важно е в края на всяка година и началото на следващата да имаш една шепа неосъществени мечти за бъдещето… за да не се превърнеш в история :-)

4 коментара

Leave a comment
  • OK. Не е лесно да си жив, но винаги можеш да извлечеш полза от това. Винаги се наслаждавам на този безупречно фактически факт…

  • Изкефи ме!
    Особено за егоизма. Откога си го мечтая… А си мисля, че ми идва отвътре ;-). Всъщност през тази година, без да казвам НЕ, работя с огромно удоволствие. Работя си хобито. Дори нещо повече от хоби, на косъм съм от една от мечтите си. Нооо, имам още… Никаква история. Имам мечти за цяла вечност. Просто ми даваш екстра импулс!

    Весела Коледа и Щастлива Нова година!
    ____
    Ще го пратя и на приятели по месинджър, не през блог, нямам.

  • Когато човек е работар единият от ключовете към щастието и баланса е ЗАМЕСТНИКЪТ. Дори бих казал, че значимостта на това в живота е колкото намирането на съвършената любовна половинка – каквото и да значи това ;)

    Работните дела на модерния човек са такива, че постоянно има нещо за правене, постоянно трябва да си на линия за клиентите, за колегите, за важните проекти. И макар да печелиш супер пари, трудно можеш да си позволиш временно откъсване от твоя 24/7 бизнес „аватар“. Запитай се следното, Йовко: можеш ли с чиста съвест и 100% спокойствие да изчезнеш на месец ваканция? Или хайде, ако не месец нека да е 1 седмица? ;)

    Предполагам, че всеки може да даде пример за някого, който страда от този проблем…

    Аз обаче ще дам един по-различен пример, който неотдавна ми отвори очите :)

    Та имам аз един дългогодишен познат, с доста динамичен бизнес, където „машините никога не трябва да спират“. Винаги ме е учудвало как този човек намира време за ваканции по острови, за неговите хобита, любови и т.н. – при това никак не малко време… и винаги релаксиран при това :)

    Един ден разбрах „тайната“ – случил е на невероятен заместник (всъщност неговият бизнес партньор във фирмата). Двамата се разбират и сработват доста добре, и когато единият отсъства работният процес продължава както обичайно, а клиентите са еднакво обслужени. При тази конфигурация всеки може да си позволи по седмица ваканция всеки месец, което си е доста добре :) (2x по една седмица взаимно заместване, останалите близо 2 седмици в месеца работят заедно)

    Изводът: който има непрекъснат бизнес, но гори да има време и само за себе си, е добре съзнателно и насочено да се замисли за намирането (а защо не и на култивирането?) на свой заместник :)

  • Това със заместника е много добра идея, но не работи, когато оставаш сам в офиса (поне в контекста на даден отдел или група, която се очаква да свърши работата), както ми се случваше твърде често и няколко пъти тази година ;-) Вече сме достатъчно голяма група и догодина нещата трябва да са окей…

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>