Купонът на Луната

Купонът на Луната

Вчера покрай един online разговор се сетих за купона на Луната преди около десетина години, (а и че имам още неща за прехвърляне от стария ми сайт тук, но това е друга тема) и така стигнах до текста за този купон, който с лека редакция прелетя и тук…

Ами ние сме трима Телци, Пейо – роден на 3 май, аз – на 8 май и Генко – на 10 май. (Тук не броим, майка ми, бащата на Генко, сестра му, Чавдар, който тогава още не познавахме, както и още една купчина Телци около нас). Ако някой се интересува от зодия Телец, да се чувства свободен да се присламчи към компанията, гарантирам, че друго подобно стълпотворение на индивиди от въпросната зодия другаде не могат да ви предложат 😉

Та ние тримата (самопровъзгласили се за „Другите трима“)- жадни за разнообразие и вдъхновени от Pink Floyd и техния албум „The Dark Side Of The Moon“ решихме да си направим купон… на обратната страна на Луната. По случай почти общия ни рожден ден. Не ходихме една седмица на лекции и правехме Луна. Обърнахме с главата нагоре моят хол, опаковахме го в хартия (ала Кристо Явашев), изрисувахме го, направихме борец с мобифон, каскет и бухалка, но изпразнен от съдържание. Имаше бесилка на полюлея, ковчег оплетен в паяжината на отминалото време, екземплярче от Новият завет върху трупа и паяк надвесен над него, залепени стихове по тавана и стените, както и залепени обувки, стъпки, кутии от Кока-кола, цигари, презервативи, CD-та и прочие космически боклук от нашата цивилизация. Имаше и космически кораб, а поради технически кабелни причини с цветомузиката, която можехме да закачим само на един радиоапарат ги решихме безжично, като сложихме предавател в стаята и купона се предаваше дирекно в радиоефира в обхват около 50 метра на FM УКВ някъде между честотите на Канал Ком и тогавашното TNN (сега глътнато от Radio 1) – професионално изкривяване – телекомуникационни инженери – к’во да ни правиш.

Всеки поканен трябваше да дойде, разкривайки не себе си, а своята друга (не задължително тъмна) страна – своето второ Аз, което разкриваш само пред приятели… Е, не всички го направиха, но този купон все още се помни… Легенди за него се носят и планините песни за него пеят… И славата му вечна като някой ек… от урва на урва и от век на век…

Е, на купона повечето дойдоха от любопитство, и не носеха различната си друга страна. Доста хора приеха обстановката като абсурден кич, без дори да забележат колко смисъл имаше във всеки квадратен сантиметър от Луната. Всеки детайл имаше идея зад себе си, акцентираше някъде, човъркаше другаде. Навярно това беше обстановка за тесен кръг selected people с тиха музика, приглушена светлина и време за вглеждане в детайлите. Но правенето на Луната си струваше – поне ние тримата се забавлявахме чудесно докато я създавахме.

На следващата сутрин развалихме Луната – за около час… Събрахме я и я изхвърлихме в боклукчийския контейнер пред блока. Един дядо минавайки покрай нас, ни скастри, да не сме я хвърляли тая хартия, ами да сме я предадяли на вторични суровини. Ние безцеремонно я набутахме в коша и го затършнахме, а Генко му се тросна:
– Това не е хартия, това е Луна…

След това Поля поиска Паяка на отминалото време. По нататъшната съдба на животинчето не е известна. Всъщност още трябва да е у нея. Ние повече вероятно никога няма да направим купон на Луната въпреки, че би ни се искало. За целта обаче трябва да открием лунатици, а те вследствие нашите дългогодишни изследвания са изчезващ вид. След този купон в различни моменти от време и тримата се разделихме с приятелките си… Не заради купона – заради другите ни страни. А пък търсенето на нови гаджета винаги е било приключение с доста променлив успех.

За направата на Луната бяха използвани килограми хартия, много латекс, оцветители, тавана на гаража на Пейо, Слънцето на галактиката ни и три едномесечни тогавашни студентски стипендии. На вратата на Луната хората бяха посрещани с „Ticket To The Moon“ на E.L.O. В един от дните на лунното сътворение доларът скочи от 14 на 70 лв. Няколко месеца по-късно правителството на Жан Виденов беше изритано от властта, но България и до днес продължава да е смешна държава. Хората продължават да се емоционално фригидни, скучни и тъпи. Някакъв цар стана министър-председател.

Повече от половината присъстващи на събитието изобщо не схванаха идеята на купона. Дядото с вторичните суровини също.

Сестрата на Генко все още пази едно малко парченце от Луната…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България