Четвъртък, 8 ноември, привечер

Тя е омъжена, блондинка, пушач, стояща пред ICQ-то си (предполагам в къщи). Аз съм във фоайето на един хотел, точно е отминала презентацията ми, проверявам пощата си с лаптоп върху коленете си в краткото време до вечерята с клиентите. Pidgin-а ми премигва с ново съобщение…

– Здрасти, цял ден чакам да се появиш?
– Здрасти – днес съм на offline диета. Не съм в офиса, даже не съм в София. Какво има?
– Нищо особено… онзи твой пост вчера… аз имам ли нещо общо?…
– Мда…
– ?!
– Какво ?!
– Защо си написал, че съм бременна?
– Това не е за теб! Познавам и други жени 🙂
– Тогава какво общо имам?
– А защо си помисли, че имаш нещо общо…
– Ами сякаш е онзи разговор преди две години…
– Онзи разговор е, но не е само той. Написаното е нещо като есенция от няколко подобни разговори, проведени с различни жени през годините – по няколко изречения за всяка. Иначе повода беше една среща на кафе преди ден-два с едно бивше гадже.
– Аха – аз съм ти била модел, друга е бременна, трета пуши?…
– Не уцели съвсем точно, но нещо такова… микс – така например само аз и ти знаем, че не обичаш мъжа си и няма как да те разпознаят в текста. Събирателния образ е популярен литературен подход 😉
– Ама, че си… откога си почнал да правиш литература 😉
– Не съм… забавлявам се – точно гледам, че ме обвиняват в недискретност, отмъщение и други разни грехове в коментарите под поста.
– Хи-хи… Ще им кажеш ли истината?…
– Казвам друго… Какво значение има истината? Аз имам една истина, ти друга… твоята истина сега и тогава не е ли различна 🙂
– Различна е със сигурност… Аз ли съм безцветна?
– Ти ли си безцветна? 😉
– Оф, гаден си…
– Дефект по рождение… 🙂
(кратка пауза)
– Знаеш ли… Ако беше написал името ми, щях да го покажа на X. [името на мъжа и]…
– …