Четвъртък, 8 ноември, привечер

Тя е омъжена, блондинка, пушач, стояща пред ICQ-то си (предполагам в къщи). Аз съм във фоайето на един хотел, точно е отминала презентацията ми, проверявам пощата си с лаптоп върху коленете си в краткото време до вечерята с клиентите. Pidgin-а ми премигва с ново съобщение…

– Здрасти, цял ден чакам да се появиш?
– Здрасти – днес съм на offline диета. Не съм в офиса, даже не съм в София. Какво има?
– Нищо особено… онзи твой пост вчера… аз имам ли нещо общо?…
– Мда…
– ?!
– Какво ?!
– Защо си написал, че съм бременна?
– Това не е за теб! Познавам и други жени :-)
– Тогава какво общо имам?
– А защо си помисли, че имаш нещо общо…
– Ами сякаш е онзи разговор преди две години…
– Онзи разговор е, но не е само той. Написаното е нещо като есенция от няколко подобни разговори, проведени с различни жени през годините – по няколко изречения за всяка. Иначе повода беше една среща на кафе преди ден-два с едно бивше гадже.
– Аха – аз съм ти била модел, друга е бременна, трета пуши?…
– Не уцели съвсем точно, но нещо такова… микс – така например само аз и ти знаем, че не обичаш мъжа си и няма как да те разпознаят в текста. Събирателния образ е популярен литературен подход ;-)
– Ама, че си… откога си почнал да правиш литература ;-)
– Не съм… забавлявам се – точно гледам, че ме обвиняват в недискретност, отмъщение и други разни грехове в коментарите под поста.
– Хи-хи… Ще им кажеш ли истината?…
– Казвам друго… Какво значение има истината? Аз имам една истина, ти друга… твоята истина сега и тогава не е ли различна :-)
– Различна е със сигурност… Аз ли съм безцветна?
– Ти ли си безцветна? ;-)
– Оф, гаден си…
– Дефект по рождение… :-)
(кратка пауза)
– Знаеш ли… Ако беше написал името ми, щях да го покажа на X. [името на мъжа и]…
– …

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

17 коментара

  1. Пуста суетност ееей. Може да ти е разказала играта навремето, но сега и гъделичка самочувствието каквото и да напишеш за нея. Радвам се, че еволюираш към писател — нямаме съвременни писатели ;-)

    Отговор

  2. Писател ми звучи твърде стряскащо, както и фотограф, но снощи реших да отворя нова категория с постове в блога си, провокирани от различни интересни разговори. Нарекох я както онзи пост Hable con ella (оригиналното заглавие на филма на Алмодовар „Говори с нея“, за който не е стоплил)… Не знам дали разговорите ще са само с жени, но понеже те са вечната тема за всеки мъж, май ще преобладават. А и с мъже обикновено разисквам по-ясни теми ;-)

    Незнайно защо хората се концентрират върху това кои и какви са хората вместо това какво казват. Или дали това, което казват звучи окей според нечии лични канони. Мен пък ме интересува именно какво и как го казват, включително извън контекста на ситуацията. Затова акцентите няма да бъдат върху една или друга самоличност. Дори и с цената на видоизменена достоверност или криворазбрана „злоупотреба“ с „доверие“…

    Винаги съм твърдял, че доверието е въпрос на личен избор… Възпитаването на вкус и усет към нещата също… И не е нужно да имаме съвпадения.

    Отговор

  3. Между другото, който е зажаднял за истински съвременни писатели… Благодарение на Public Republic открих Стефан Кръстев, чийто книги възнамерявам да си купя моментално след като прочетох това, а днес това.

    Отговор

  4. Йезуит, както винаги :-) И както винаги не виждаш нищо лошо в това да си послужиш с чувствата на някой обичан от теб, за да материализираш емоциите си с думи. Без да отчетеш, че изтипосваш тук пред всички нечии неизказани или неразбрани от теб емоции твърде буквално. Ако поработиш върху начина си на изразяване, читателите ще започнат да обръщат внимание на случките, думите и няма да търсят конкретни личности. Все още имаш нужда от огледалото на другите, за да убедиш себе си в нещо… :-(

    Отговор

  5. Благодаря, Pocu! Какво ли щях да правя без морални стожери и огледала като теб? :-) Не стана ли ясно отдавна, че моето и твоето светоусещане просто нямат допирни точки? Или отново нещо не съм разбрал?…

    Отговор

  6. гадничко… не бива така да произвеждаш стрес на бившите си гаджета :) Не е ли стига че си ги наказал с раздяла? :))

    Отговор

  7. Къде точно написах, че иде реч само за бивши гаджета и теми като раздяла?
    Що се отнася до наказанията изповядвам веруюто, че те са взаимни…

    Отговор

  8. Йовко, напълно си прав, това стана ясно много отдавна :-) Пропускаш само, че тук не говорим за светоусещане. Защо допускаш коментарите ми тук, щом не ти харесват? Предполагам, че този проблем стои пред всеки блогър – ако изключи коментарите, ще пропусне разноцветни гледни точки. Ако ги модерира и реши да не ги публикува, все пак ще ги прочете. Ако не му харесват и все пак реши да ги публикува, тогава ще извади на показ чуждата глупост във всичкия й блясък. Но какво става, ако се окаже, че това мнение е споделено и от други? Това е голямо предизвикателство и не е за всеки ;-)

    Всъщност, аз не пиша, за те критикувам – забавлявам се просто :-) Има тема – казвам си мнението. Когато се появи нещо друго за правене, няма да си казвам мнението, защото то е по-важно от писането на мнения в чужд блог :-) Позволих си да ти обясня защо читателите ти търсят действителни хора зад описаните случки.
    Съжалявам, ако съм те засегнала – не съм целяла това :-(

    Отговор

  9. Не ти разбрах много коментарите на поста (вече и други хора забелязват че съм тъп), но исках да ти кажа следното — няма значение дали се определяш като писател. Слава богу, отминаха времената, когато не текстовете, а червената членска книжка в съюза на писателите дефинираше човек като писател. А сега си написал добър текст, значи си автор (по-добра дума от писател), а ако си направил добра снимка си фотограф (независимо от вложената скромност). Понеже познавам лично добър писател и знам как му протича творческия процес, мога да ти кажа, че ти си тръгнал точно по този път.
    Може би ако някой в България не знае какво е да си добър автор като очаквания от обществото — защото изглежда от средностатистическия класик се иска например да ходи с барета, да живее на село, да пие червено вино и да разказва истории за местните пияници — ще вземе да преодолее невидимите бариери в съзнанието си и ще напише наистина нещо добро на български език след десетилетна суша.
    Объркано се получи, но според мен свободното съзнание и честното отношение към реалността правят истинската литература, а не разни външни признаци ;-) Успех ти желая и във фотографията, де …

    Отговор

  10. @Комитата, недоразумение е възникнало – коментарът ми само изглежда като реплика на твоя, но всъщност не е… Благодаря за вниманието и добрите думи!

    Отговор

  11. Наред с CreativeCommons лиценза можеш да сложиш още един:

    Creative Misinterpretation (CM): Feel free to misinterpret this content as you wish, as long as the false understanding remains :P

    или приблизително на български:

    Творческо Недоразбиране: Това съдържание е достъпно за всякакви грешни интерпретации, стига те да бъдат пресъздавани без загуба на недоразбирането :P

    Отговор

  12. @Владо, ей това го изплагиатствах! Гениален си просто! CC-BY+(CM deviation) е моят лиценз от този момент :-)

    Отговор

  13. А, Владо, това е старо златно правило ;-) Има едно гениално изобретение, за да действа формулираният от теб закон. Наричаме го „време“ :-) Няма друг по-сигурен начин едно нещо да остане неразбрано и дори неразбирането към него да нараства пропорционално на времето, като към него се добави и тайнственост, загадъчност, свръхестественост. За доказателство може да послужи всичко, напр. египетските пирамиди.

    Радвам се да те „видя“ :-)

    Отговор

  14. Йовко, Стефан Кръстев е страхотен автор! Познавам го чрез страхотните му разкази от вече две или три години – първо го открих на hulite.net. От известно време има блог, който стои в блогрола ми, но понеже моят сайт е малко скришен и пасивен напоследък, този линк там е само за личен мой бърз достъп.

    Преди време Стефан беше казал, че не иска да издава на хартия по ред причини. Не знаех, че е променил мнението си, но и аз ще си ги купя. :-))

    Отговор

  15. Винаги съм смятала, че това, което си казват хората е огледало на душата им, мислите им…на настроението. Просто трябва да умеем да разчитаме думите, пазите, въздишките между тях…Знаеш, че винаги съм се интересувала от „диалозите“. Сега ще започнеш да търсиш диалози, да откриваш разговори, да ги ги записваш в главата си и да бързаш да ги запишеш…Много е приятно, ще видиш!

    Отговор

  16. О, винаги съм го правил. Обичам диалозите. Особено многопластовите, с хора, с които съм на една вълна… Даже веднъж бях написал, че имам магнетофонна памет, но… Рядко ги споделям… по ред причини… ;-)

    Отговор

  17. Много е натуралистично. Очакванията не винаги се сбъдват, но въображението идва винаги на помощ. На мен лично ми хареса тънката ирония към женската и към мъжката суета. Красиво написано и е особено приятно за четене, особено ако се удържи на изкушението да се преживееш в образа на „принцесата“ – не и в тази приказка :))

    Отговор

Ако искате да споделите нещо