Лещички, лещички...

Преди известно време ми попадна в ръчичките една много употребявана Sigma, която обаче ме впечатли с две неща – беше леко по-добра от моя AF Nikkor 28-80 3.3-5.6 G, който навремето купих за доста сериозна сума пари – и беше двойно по-евтина. Разгледах и достатъчно снимки с нея, разбира се. А когато тръгнах да си избирам тяло и колебанията ми бяха между D50 и D70s или 300/350D от другата страна на барикадата беше редно да поумувам и за обективи.

Доста често ако си купиш тяло с обектив комбинацията е по-изгодна като цена – но не винаги като качество. Отказах се от 300/350D най-вече защото нямаше финансово да ми е изгодно в бъдеще да имам филмова и цифрова SLR система от два различни производителя. Иначе и двата Canon-ски модела идват с обектив, който няма добра слава сред ползвателите му, но пък за сметка на това струва само около 100 долара.

Избирайки Nikon D70s имах опция да го поръчам с kit-овия 18-70 DX обектив, който всички хвалят, че е добър, но струва над $300, а пък няма как да го ползвам с филмовото си тяло. Затова поръчах само тяло, с идеята да си намаля ценовия шок във времето, а и да харесам някой third party обектив.

Между другото искрено се позабавлявах със селектора на Tamron за обективи и отскочих към Sigma – от известно време съм си ги наплюл за слабост и ги държа под око. Имат наистина чудесни неща. Имат и вносител в България.

Това, което ми направи впечатление беше от по-скромните играчки, но пък комбинацията от тези две секси госпожици на снимката е точно на цената на kit-овия обектив на Nikon. Всъщност по-малката Sigma се мери с него и лекичко губи по показатели, но струва наполовина, а за останалата половина пари се купува именно това съкровище до нея.

Sigma 18-50mm F3.5-5.6 DC тежи с 40 грама повече от kit-овия Nikon 18-55 f3.5-5.6G AF-S DX, малко е по-шумна и леко по-мудна при автофокус, но всички отзиви за нея са, че е добре откъм аберации и поведението и е чудесно и постоянно в целия спектър на zoom-а. Фокусира от минимално отстояние 25 cm (чак 38 cm при Nikkor) дори и при максималното увеличение 1:3.5. Държах я в ръчичките – чудесно бебче е – продава се и почти за всички Four Thirds DSLR-и – не само за Nikon и Canon. Всъщност това вече е старо – наскоро Sigma пуснаха 18-50mm F2.8 EX DC, която обаче струва над $500 и като гледам какво пише за нея сигурно си струва парите. Не съм имал шанса да я видя на живо все още.

По-високата и стройна госпожица Sigma 55-200mm F4-5.6 DC е удар в десятката – без да е особено претенциозен обектив за стоте и няколкото си долара цена, това е чудесно попадение. Чудно лек за двестата си милиметра, правещ чудесни, ясни отпечатъци на действителността. Никакъв проблем не е да се снима с него от ръка – нищо, че е 200mm. Пробвах го върху Canon-ско тяло, като собственикът и има и Canon 70-200 2.8L (сещайте се колко струва) и въпреки безспорното превъзходство на последния, според него не може да има нещо по-добро на такава цена. Единствената му забележка е, че го е хващал да изпуска фокус, но рядко – случва се и в най-добрите семейства. Снимките са невероятно ясни и ярки, сякаш скачат насреща ти. Успях да направя фокусирана снимка на пода на стаята, държейки апарата в ръце, насочен надолу, което означава, че това за 110-те сантиметра минимално отстояние за фокусиране е съвсем вярно.

Аз лично бих похарчил триста долара за този двоен комплект покриващ 18-200mm вместо за kit-овия Nikon. Защо ли? Защото 50-200 или 70-300 си е нужна играчка, защото при тази цена този комплект е веднага продаваем на старо при всякакви обстоятелства ако намеря заместници на двете с по-добри в бъдеще. Защото kit-овия обектив си е един обектив каквото и да го правиш – дори да е по-добър. Всъщност за жалост нямам преки впечатления от него.

А има и още един вариант – леко над 300 долара – за Sigma 18-125mm F3.5-5.6 DC, който също е много добър обектив. Иначе и четирите споменати лещички на Sigma са от серията DC (т.е. DSLR only, включително и за 4/3).

Ех, да му се не види – пак темата е фотография. Ама какво да прави човек, като на всички нещо им стана 🙂