Linux и Ozujsko pivo

Default Featured Image

Днес излязох от Опера хотел около 18:00. Слънцето още не беше залязло съвсем и града е топло-романтичен. Вече се чувствам у дома си тук. Всички тези пътувания напоследък ме научиха да свиквам бързо с местата, където се налага да живея – а бях толкова труден в това отношение. Почти всичко ми изглежда някак познато. До Шератон стигнах на автопилот – имахме уговорка да се намерим с Влатко там в 19:00. Имах време да се прибера в стаята си и да чуя новините за новата рекордна цена на петрола.

С Влатко поскитахме из нощен Загреб доволно много. С Юра ще се разминем – много тъпо стана, че не се сетих да му издиря GSM-а преди да тръгна от България. Днес ми е оставил voice mail в хотелската ми стая – явно ме е издирвал, но аз бях излязъл с Влатко и вече няма кога да се видя с него. След петнадесет часа се изнасям през Германия за София. Нищо някой друг път. Влатко и без това ме цани за лектор на тяхния OpenFest през пролетта.

Поговорихме си доста за тяхната организация и опит. Всъщност те са с доста по-комерсиален фокус от нашето ССС – лекциите им са основно технически ориентирани. Организират годишно поне две големи конференции, като централната им е през пролетта и е два-три дни – в работно време при това. Таксата им за участие е между 100-150 евро при все, че основните им разходи се поемат от спонсори. В Хърватска не било трудно да се намери спонсор за такава конференция – и IBM, и HP, и Oracle били винаги готови, защото в крайна сметка макар и конкуренти – общият им враг е един – Microsoft. Явно 100 евро вход за средния хърватин не са проблем. Попитах Влатко не е ли висока такава такса – а той учудено ми каза „Ами това е за три дни – освен това – така се правят сериозните мероприятия. Нали трябва да платим хонорар на лекторите, хотела им, храната, самолетните билети“. Не мога да отрека, че е прав, но при положение, че Cisco в България не смеят да поискат повече от 10-20 евро за тяхното годишно събитие… „Така се знае колко души ще дойдат – те могат да си финансират присъствието си от фирмите, в които работят, мениджърите им се интересуват и това провокира бизнес. Не трябва да го правите в събота и неделя вашия OpenFest – тогава ще дойдат само фанатичните фенове. Трябва да е и през работно време, за да предизвика интерес, за да може хората от работа да изклинчат за да отидат на конференция – тогава стои сериозно. Колкото и смешно да звучи“. Колко хора средно имате посетители – попитах – около 300 души – беше отговорът. Не беше трудно да сметна наум колко е бюджета им от самофинансиране, и как дори без спонсори могат да си поемат почти всички разходи – освен това знаят перфектно колко души са си платили и колко голяма зала им е нужна. Местния технически университет с удоволствие обаче им предоставял зала безплатно срещу партньорство в събитието. Така могат и да си позволят лектори като Лари Уол, който са си заплюли за следващата година. Нещата тук очевидно се случват по нормалния начин. Обмислихме евентуално те да гостуват с лектори у нас и ние у тях от догодина, а също и евентуални съвместни прояви.

Хапнахме в една пицария – Капричозата в Загреб е далеч по-различна от тази по нашите земи, но не беше никак лоша. След това тръгнахме да си търсим някое по-бирено място – първото беше претъпкано. Сигурно затова няма много движение из Загреб – хората като си заплюят местенце в някоя кръчма и не мърдат, защото някой ще вземе да им го заеме. Там обаче мярнахме една позната на Влатко и се позадържахме десетина минути. Оказа се художничка – тя правела дизайна на рекламните им материали и изобщо визията на събитята, организирани от хърватския LUG.

Втория пъб също беше пренаселен. В третия се сместихме до вратата на едни щъркелни столове – беше някакъв рок-клуб и вътре хората бяха предимно млади и усмихнати, въпреки значително преобладаващото черно облекло – нормално за такава кръчма. Атмосферата беше готина – околните компании също. Преборихме се с няколко бири, обсъждайки работата си и нещата от живота и потеглихме през нощта. Изпратих Влатко до трамвая, а аз се прибрах пеша. Хотелът ми е съвсем до центъра.

Миналата вечер след като излязох от банята намерих бележка под вратата с текст: „Уважаваме желанието ви да не бъдете обезпокоявани и затова не можем да проветрим стаята ви и да оправим леглото ви за сън. Ако искате да получите тази услуга моля позвънете на телефон 115“. Тази вечер понеже не бях в стаята си и се прибрах късно намерих леглото си оправено за сън с шоколадче на възглавницата.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>