Липсва ми...

Липсва ми романтиката на блогосферата от преди 3-4 години. Когато нямаше безброй планети, които агрегират какво ли не, без идея и тематика. Липсва ми времето, когато нямаше толкова много блогове, които нямат какво да кажат. Липсва ми това (почти) да няма политически блогове, или такива на политици, които пишат по нещо несериозно веднъж на тримесечие.

Вероятно точно както ми липсват първите дни на българския интернет, когато ICQ-тата бяха шестцифрени, Гювеч-а се побираше на една дискета и вероятността да срещнеш друг българин, който вече не „познаваш“ граничеше с печалба от тотото. Е, не можеше да забършеш някоя мацка от мрежата, но пък… беше кротко, спокойно и велико. SPAM-ът беше изключение. Нямаше ги Заки и копоите на НСБОП, претендиращи за компютърна грамотност. Нито ДАИТС, които и за такава не могат да претендират. Нямаше и голи снимки на Цветана Манева, озвучавани от Стефан Данаилов. „Тодор Колев го нямаше даже…“

Интернет беше друг свят и всички там в онази негова версия тогава мечтаехме да го направим близък до останалите хора – нещо като това, което е сега… Не знам дали точно същото…

Не – не съжалявам. Така трябваше да стане. Но и аз имам право на своята си носталгия… И блаженството, че съм имал шанса да вкуся онова време…