Липсва ми…

Липсва ми романтиката на блогосферата от преди 3-4 години. Когато нямаше безброй планети, които агрегират какво ли не, без идея и тематика. Липсва ми времето, когато нямаше толкова много блогове, които нямат какво да кажат. Липсва ми това (почти) да няма политически блогове, или такива на политици, които пишат по нещо несериозно веднъж на тримесечие.

Вероятно точно както ми липсват първите дни на българския интернет, когато ICQ-тата бяха шестцифрени, Гювеч-а се побираше на една дискета и вероятността да срещнеш друг българин, който вече не „познаваш“ граничеше с печалба от тотото. Е, не можеше да забършеш някоя мацка от мрежата, но пък… беше кротко, спокойно и велико. SPAM-ът беше изключение. Нямаше ги Заки и копоите на НСБОП, претендиращи за компютърна грамотност. Нито ДАИТС, които и за такава не могат да претендират. Нямаше и голи снимки на Цветана Манева, озвучавани от Стефан Данаилов. „Тодор Колев го нямаше даже…“

Интернет беше друг свят и всички там в онази негова версия тогава мечтаехме да го направим близък до останалите хора – нещо като това, което е сега… Не знам дали точно същото…

Не – не съжалявам. Така трябваше да стане. Но и аз имам право на своята си носталгия… И блаженството, че съм имал шанса да вкуся онова време…

32 мнения за “Липсва ми…”

  1. някои от тези безброй планети четат и тук, даже споделените рсс емисии на рийдъра – т`ва може ли да хубаво или лошо!? няма значение 🙂

  2. Интернет беше друг свят и всички там в онзи Интернет тогава мечтаехме да го направим близък до останалите хора – нещо като това, което е сега…

    В този случай се казва „Хак да ни (ви) е!“ или „Каквото си надробиш, това ще сърбаш.“

  3. Тоя Интернет, който сте „искали да направите“ е като комунизма – неосъществим, ненужен и нелогичен. И аз си мечтаех за него тогава… Сега разбирам колко съм грешал. Това е нещо като телефонната мрежа – Интернет толкова бягаше от нея, а сега стана точно като нея… Разбираш ме и за двете сравнения, убеден съм. Чао!

  4. …както една музикална група преминава от underground културата си и се превръща в шаблонен комерс…който се обезличава и се превръща в рутина…

  5. На една стена, веднъж, някой неизвестен бе написал:

    „Мечтая да съм това, което бях, когато мечтаех да съм това, което съм“.

  6. Поредното доказателство, че количественото натрупване не води до качествени изменения. Колкото повече блогове, например, толкова по-трудно ще се открива съдържание. Примери много, но носталгията не носи нищо добро 🙂

  7. За sourcerer.

    Напротив 🙂 Това е поредното доказателство, че количественото натрупване води до качествени изменения. А също и че тези измемения не винаги ни харесват.

    А носталгията по „доброто старо време“ е просто признак, че остаряваме. На всеки се случва.

  8. На мен ми липсва писъка на модема нощем след 12. И ключето за стария телефон, с което го прекъсвах от мрежата за да не издрънчи като набира модема 🙂

    Беше забавно да крадвам пароли за предплатени интернет услуги >;-)

  9. Това е носталгия по времето, когато имаше шепа „избрани“ и „посветени“. Малко елитарно и конспиративно ми звучи – да има технология само за избрани, а не за профани. В края на краищата философията на консуматорското общество е технологията да слезе до потребителя сдъвкана на неогвото ниво…

  10. Те технологиите винаги са били само за посветени. Технологии за профани няма – за тях се правят лъскави имплементации…

  11. Ммм, това е и така, но е малко и според зависи, но… не ми се спори в тази посока – темата на поста беше съвсем друга 🙂

  12. Хм, малко произволно сравнение, но ми хрумна и ето го тук. Това е като развитието на някоя фирма. Отначало всички кипят от идеи и ентусиазъм, следват безкрайни луди дни и безсънни нощи, докато нещата станат. После всичко започва да се подрежда, в един момент на корпоративния сайт се появява емблемата на сертифициращата по ISO 9001:2000 организация и започва скуката. Но такъв е светът, такъв е животът …

  13. и на мен ми липсва донякъде спокойствието на интернет, въпреки че сигура съм се включил по-късничко от теб. липсва ми и това как блоговете се събираха на една страничка всичките и как не можеше да видиш едно и също нещо на няколко места в един и същи ден. нямаше и надпревара за статистика. просто човек си драскаше това-онова като имаше потребност да го прави. ама това е положението. няма връщане назад…

  14. Само аз ли не можех да се оптусна спокойно в мрежата, когато масовото беше dial-up, защото постоянната ми мисъл в главата беше как сметката на телефона расте като носа на пинокио?

    Сега сякаш ми харесва, но аз и не съм прекарал кой знае колко време в „стария интернет“, че да оценя това, което е било…

  15. НИщо, никога не остава статично, това го знаеш.
    И всичко се развива… нанякъде. Няма как.
    Тогава беше едно, сега е друго.
    Напълни се с блогове, да, но аз съм доволна, защото дори и случайно откривам ценни хора, мисли, възприятия…
    Едно време беше къде, къде по-трудно.
    Няма монета с една страна 😉
    Пък и погледни го така, никой не те задължава да поглеждаш тези пишещи без нужда, смисъл, идея дрънкала, нали? 🙂
    Поздрави.

  16. спокойствие? малки групички от хора? посветени?

    малката горска пътечка отдавна, отдавна се превърна във фърстрейт магистрала. не забравяйте.

  17. Извинявай, ама за какъв по-точно се мислиш ти, че да определяш кой има и кой няма какво да каже?

  18. Супер. В такъв случай и всички останали могат да пишат каквото мислят, без някой с претенция за „гражданин в истинския смисъл на тази дума“ да ги гледа отвисоко и да им дава квалификации.

    И всъщност би било интересно да подкрепиш твърденията с факти, като посочиш пример за блог който според теб няма какво да каже, за да видим дали и според други хора е така.

  19. Могат! Къде по-горе съм написал нещо, което да го отрича? Написал съм какво ми липсва. Не може ли да ми липсва нещо?… Особено отсъствието на подобно тролско (и анонимно) присъствие и то в моя блог, който принципно е изключително негостоприемен към подобен род поведение?

  20. Отзад напред, с предния ник се подписвам от доста години, не виждам какво го прави толкова „анонимен“. Или може би трябва да оставя и телефон и адреси за връзка? Биячи ли пращаш на тези, които те критикуват :> Освен това, не съм съгласен едно негативно мнение да бъде обявявано веднага за „тролско“. А всъщност причината за самото него е в нишките на „тоталната компетентност“, и „последната инстанция“, които откривам в някои от постовете ти, и които не ми харесват.

  21. Някои хора не се усещат кога да спрат – а правилото е простичко – аз не се държа така в твоя блог, затова не го прави в моя. Като те дразня – не ме чети – какво търсиш на този URL, щом не ти харесва? Забрави го и двамата ще живеем по-щастливо. Аз няма да променя начина си на писане и изразяване на позиции. Навярно даже по-страшно ще става. Само мое решение е какво и как ще пиша! Твоят избор е единствено дали ще го четеш. Други опции няма.

    Ако си наблюдателен си забелязал, че принципно не пускам коментари като твоите в блога си – стотици пъти съм го декларирал. От време на време позволявам подобни изблици, просто за да имам повод да напомня за тези правила.

  22. Йовко, аз успявам да се чувствам така и днес. Опитвам се да не го свързвам с миналото време, а със себе си, с идеите, предпочитанията и настроенията си. Може би начинът е когато усети човек, че почва да се натоварва с глупости и да се отклонява от харесваната пътечка, просто да спре за няколок седмици да чете нови блогове. И за няколко седмици да е по-критичен при модерирането на тролски коментари.
    Действа освежаващо, наистина. Иначе в мрежата и преди и сега има както ценно съдържание, така и избълвани безмислени глупости. не се връзвай на суматохата наоколо, отсави я да отшуми сама – без вниманието ни сама затихва. Кратката блогчивка, поне при мен, връща ентусиазма. А в крайна сметка всичко опира именно до ентусиазма, нали? 🙂

  23. Ясене, аз просто споделих емоция! Тя не ми тежи, напротив – аз си харесвам емоциите. Честно казано очаквах и „засегнати“ като по-горе. Това не е акцента – вярно, че може би това отклони темата (а най ми е жал, когато троловете дори не го осъзнават), но ми беше интересно дали много хора ще го вземат „вътрешно“… Явно достатъчно са…

    Но не се опитвам да си обяснявам емоциите – те съществуват за да са такива, каквито са. И човек не бива да се чувства виновен за това, което усеща. Дори то да противоречи на разума му, в някаква степен. Аз се радвам на развитието на Интернет и за присъствието на всякакви хора в него и не бих дори мечтал за обратното и в същия момент приемам за съвсем истинска и носталгията си по миналото, което никога няма да се върне. Ценни са ми и двете… илюзии 😉

    И ни най-малко не ми пука за люде, дето не смеят да погледнат отгоре на нещата, а в същия момент се дразнят на „опитите за летене“ на останалите, дето са се осмелили.

  24. Всичко се променя, променя се и Интернет и блоговете и в това няма нищо лошо 🙂

    Аз не започнах да пиша преди две години, когато исках, а чак сега. Някои казват, че е по-добре „късно“ отколкото „още по-късно“;-) Още нямам и време твърде много, но поне е начало някакво:)

    И между другото, не се засягай от глупави коментари – не си струва:) Life is beautiful and too short to pay much attention to… натрапници като тези 😉 Може да съм малко рязък, съжалявам, но така мисля. Ако не харесвам нечий блог, не го чета и не го посещавам. Хвърлям понякога по едно око на нещо ново, което съм срещнал и ако не ми хареса – повече не отивам там.

    „Правила на добрия тон“ е нещо много важно, и не бива да го забравяме:)

    Поздрави, и успешно писане :)))

  25. „Липсва ми времето, когато нямаше толкова много блогове, които нямат какво да кажат.“

    Хубаво е когато има блогове, които няма какво да кажат. Лично, предпочитам да чета малко, но неща свързани с човекът, а не с неща, които мога да прочета в ‘news.bg’ примерно 😉

  26. Понякога и аз се хващам, че си мисля с носталгия за времената, когато познавах всички ползватели на единствения доставчик на интернет в града (не София), BBS-ите и пращане на файлове по модема… Но това време е отмнинало и няма да се върне, в хакерството вече няма романтика, а компютърните вируси, учтиво те молят да изтриеш/изпратиш/направиш нещо, вместо да ти изтрият половината диск.
    Но пък не съжалявам, че компютрите станаха масови, всъщност точно за това сме се борили (кой повече, кой по-малко), пионерските ни знания да достигнат до всички.

  27. каквото и да си говорим нещата няма да се върнат, вървим само напред и само напред и на мен ми липсват много неща от миналото но какво да се прави – приспособяваш се към тях

Вашият коментар