Lost in translation

Често ми се случва да разсъждавам по темата за загубената хармония. В последните няколко седмици отново това е основната мисъл, завладяла съзнанието ми. И последните минути на петък 13-ти изглеждат също достатъчно подходящи за подобни разсъждения.

Загубената хармония е нещо, което май не се поправя. Няма компромис, който да струва тази цена. Приемайки подобен факт, приемаш да загубваш себе си – ден след ден, седмица след седмица, малко по малко… Не е трудно – става по инерция – докато един ден се загубиш напълно и започнеш да се приемаш нормално именно такъв… Навиците са в състояние да успят много неща – дори носталгията по загубената хармония…

Другата опция е бунтът… рестартът… което не винаги е завръщане към себе си… или поне не винаги към старото си аз… дори да не си го загубил напълно… Невероятно е да бъде завръщане. Би било твърде лесно… А дали новото Аз е нещо по-добро (или поне по-различно) е един от класическите въпроси без отговор…