Често ми се случва да разсъждавам по темата за загубената хармония. В последните няколко седмици отново това е основната мисъл, завладяла съзнанието ми. И последните минути на петък 13-ти изглеждат също достатъчно подходящи за подобни разсъждения.

Загубената хармония е нещо, което май не се поправя. Няма компромис, който да струва тази цена. Приемайки подобен факт, приемаш да загубваш себе си – ден след ден, седмица след седмица, малко по малко… Не е трудно – става по инерция – докато един ден се загубиш напълно и започнеш да се приемаш нормално именно такъв… Навиците са в състояние да успят много неща – дори носталгията по загубената хармония…

Другата опция е бунтът… рестартът… което не винаги е завръщане към себе си… или поне не винаги към старото си аз… дори да не си го загубил напълно… Невероятно е да бъде завръщане. Би било твърде лесно… А дали новото Аз е нещо по-добро (или поне по-различно) е един от класическите въпроси без отговор…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

0 коментара

  1. И все пак новото Аз може да е вечното Аз :) Така че може и да е завръщане. А може да няма нужда и от завръщане. Просто да усетиш, че всъщност си там, просто да обърнеш внимание :)
    Няма нужда да се поправя, защото не е загубено. Днес пък е събота и може да имаш време да го установиш :)

    Отговор

  2. Знаеш ли за какво се сещам, когато ми се случват (дори рядко) такива моменти ?! Сещам се за един цитат…“dont give in without a fight“.

    Крачката към новото „аз“ е убиване на старото „аз“, което хората познават. Ти си решаваш каква да е твоята крачка, само имай в предвид реакцията на хората към новото „аз“, защото в повечето случаи то е по-несъвършено от старото.

    Поздрави, Краси.

    Отговор

  3. Нямам навик да цитирам стихотворения , като нещо уникално страхотно и прочие. По-скоро се водя от собствената си философия и ги налагам върху нея, като евентуално си тръгвам с по-доброто след това Но понякога когато скъп човек ти даде нещо такова като долното стихотворение, то някак си придобива по особено значение.Хармонията които изгубваме с жсеки ден ми прилича на извор с чиста вода.. които веднаж е пил от извора остава жаден за цял живот. Намирам твоите мисли много близо до моята философия.

    Ако можеш да запазиш равновесието си,
    когато всички губят своето
    и тебе обвиняват за това;
    ако продължаваш да вярваш в себе си,
    когато всички се съмняват в теб,
    и все пак отчиташ тяхното съединение;
    ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;
    или ако те лъжат – да не си служиш с лъжи;
    или ако те мразят – да не излъчваш омраза,
    все пак да не бъдеш твърде добър,
    нито да се правиш на съвършен мъдрец;
    ако можеш да мечтаеш
    и да не правиш мечтите си свой господар;
    ако можеш да мислиш
    и да не превъщаш мислите си в единствена цел;
    ако можеш да посрещнеш триумфа и падението
    като два еднакви измамника;
    ако можеш да понесеш да чуеш как истината,
    изречена от теб, се изопачава от подлеци
    и се превръща в подпора на глупци;
    или да видиш как се руши онуй,
    цял живот си творил,
    но да не се прекършиш
    и пак да почнеш да твориш,
    дори с похабени инструменти;
    ако межеш да загубиш и да почнеш отначало
    и никога да не продумаш за загубата си;
    ако можеш да насилиш сърцето, нервите и
    мускулите си да ти служат още дълго,
    макар и съвсем отмалели,
    и тъй да издържиш, когато няма вече нищо в теб,
    освен Волята, която ти шепне “дерзай!”;
    ако можеш да разговаряш с тълпите,
    но да запазиш благородство;
    или да се движиш с царе,
    без да губиш допира с обикновеното;
    ако нито враг, нито любящ приятел
    могат да те наранят;
    ако всички хора са ти драги,
    но никой твърде мил;
    ако можеш да запълниш бягащата минута
    с шейсет достойни секунди…
    Твоя ще е Земята
    и всичко което е в нея.
    И което е най-важното –
    ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

    Ръдиард Киплинг

    Отговор

  4. Споко – животът нае*ава всички. Няма нужда да се сдухва човек, да се раздвоява или разтроява на един куп аз-ове. защо ? в крайна сметка имаме някакво време на тоя свят, не е ли по-добре да се наслаждаваме на това което имаме – на малките моменти, на дребните щастия и дори на проблемите (все пак те са си един вид предизвикателство).

    Отговор

  5. Аз го наричам „предаване“. И, тъй като определено не ме устройва, поне засега упорито се противопоставям на това, което не ми харесва. Стрейт едж и това е. :) Само дето това не прави човек по-щастлив, а просто му дава възможност в случай, че нещата се подредят, да бъде добре.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо