Около 18:00 днес стиснах ръката на Глен МакНайт – забавен момък, преживяващ стоически нежеланието на никоя българска институция да приеме неговата AMEX кредитна карта. И вече почти се чувства българин след 4-5 дни в Бургас и Пловдив само дето не много лесно преглъща обаянието на българските жени. Беше адски щастлив, че вече е опитвал шкембе чорба. Не посмях да му кажа, че аз още не съм, а и не смятам, че може да има нещо, което да ме накара да го направя. Дали затова отвреме на време не се чувствам съвсем българин 😉

От утре глъчката в София започва…