LPI jazz

Около 18:00 днес стиснах ръката на Глен МакНайт – забавен момък, преживяващ стоически нежеланието на никоя българска институция да приеме неговата AMEX кредитна карта. И вече почти се чувства българин след 4-5 дни в Бургас и Пловдив само дето не много лесно преглъща обаянието на българските жени. Беше адски щастлив, че вече е опитвал шкембе чорба. Не посмях да му кажа, че аз още не съм, а и не смятам, че може да има нещо, което да ме накара да го направя. Дали затова отвреме на време не се чувствам съвсем българин 😉

От утре глъчката в София започва…

1 коментар за “LPI jazz”

  1. Аз за сефте опитах шкембе след едно (от първите) зверески напивания като пъпчив тийнейджър (след една вила). И дълго време го употребявах като лекарство.
    ВЕЧЕ МИ ХАРЕСВА :).
    Щом не си опитвал, значи или не си се напивал чак толкова зверски (което определено не е, или си ама наистина много упорит).
    И, апропо, шкембето е турска манджа, нали? Поне в генезиса си… иде от там?

Вашият коментар