Вход Абонамент

Откровения

Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло –
безпаметно
във своята статичност.

И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност –
като в двоична алгебра –
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…

Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
„Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно“.

24.08.2005
Пловдив

Прочетете още

Катедралата

Катедралата

> Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от него. Няма друга причина. Призраци си имам достатъчно. Имам един текст в своя блог – кратка чернова… която никога не бих искал

Думите

Думите

> – Не пишеш… – промълвява. – Не пиша. – отговарям. Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които бих могъл дори половинчато да общувам. Не знам дали все още има такова място, където да е тихо, да има море и никой да не говори. Защото думите олекват, когато

Downgrade

Downgrade

Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем… обикновени?… Любовта е простичка [https://yovko.net/blog/8815], бях написал преди

Коментари ()