Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло –
безпаметно
във своята статичност.

И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност –
като в двоична алгебра –
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…

Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
„Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно“.

24.08.2005
Пловдив

5 коментара за “Лятото, което не започна”

  1. Много ми харесва това. Не знам дали почти не пишеш напоследък или просто не публикуваш, но чак се изненадах като го видях – което всъщност е добре.

  2. Здравей! Наистина изключително!
    Познавам те задочно от това,което е говорил брат ми за теб и за да не гадаеш кой е брат ми ще ти кажа Лъчо… странно е, че ти пиша… преди време и то не малко четейки неща които си писал плаках с глас. Чуствал ли си някога тежест от неизказан товар, имал ли си усещането, че всичко покрай теб се руши без да си започнал да го градиш? След като брат ми замина се чуствам самотна и макар реално да не съм сама се чуствам ужасно празна и ужасно сама… Нямам сили да му го кажа (не че той не го знае), но и моментът не е подходящ… достатъчно му е трудно… Днес времето във Велико Търново е приятно топло, а мен е самотно и студено… заседнало е нещо в мен и не мога да го изкажа и сякаш в очите ми се чете, но никой не си дава труд да прочете, а и защо им е на хората, пък макар и да им казваш дори и без думи прочети, виж, боли, … дори и близките ти са забравили да четат …….. пожелавам ти слънчеви дни ! И човек който умее да чете в очите ти! Поздрави Ралица 🙂

Вашият коментар