Магазинче за красиви неща
Не знам защо се сетих за Джани Родари и неговото стихотворение „Продавач на надежда“, когато днес излязох от малкото магазинче на ул. Христо Белчев 33. Случи се и така, че се озовах там именно днес – на празник, който сякаш напоследък празнуваме уморено. Като просто един пореден почивен ден от месец май. И разходката до това магазинче, всъщност направи денят ми празничен.
София днес е празна и уютна. По-уютна от всякога. И няма да скрия, че я харесвам именно такава, каквато много рядко я виждам.
Магазинчето още не е отворило „официално“ врати, но ако се завъртите наоколо няма да ви върнат. Дори ако заварите момичетата да подреждат или да се суетят около витрините. Не може да не ви направят впечатление именно различните неща навсякъде. Бижута, украшения, дрехи, неща, които ще направят дома ви по-красив и уютен, или които можете да подарите на скъп приятел. Неща, направени от ръцете на хора с вкус и усет за красота. И всичко по витрините стои някак особено лично. Не само, защото са направени от хора с артистична душевност, чийто имена стоят на етикетите и сред тях ще откриете както българи, така и хора далеч отвъд границите на родината ни, но и защото сякаш разказват истории. А момичетата в магазина с удоволствие споделят произхода на всяко красиво нещо, което спре погледа ви. И ще направят от присъствието ви преживяване… също много лично и красиво.
Засега над входа има само табелка с името Perreyra и още си нямат сайт, който някой ден трябва да се появи на адрес perreyra.com. Но дори и когато го има, едва ли си струва да не надникнете зад стъклата на витрината на магазинчето, ако минавате наблизо. Със сигурност след това ще ви е по-усмихнато.
