Не знам защо се сетих за Джани Родари и неговото стихотворение „Продавач на надежда“, когато днес излязох от малкото магазинче на ул. Христо Белчев 33. Случи се и така, че се озовах там именно днес – на празник, който сякаш напоследък празнуваме уморено. Като просто един пореден почивен ден от месец май. И разходката до това магазинче, всъщност направи денят ми празничен.

София днес е празна и уютна. По-уютна от всякога. И няма да скрия, че я харесвам именно такава, каквато много рядко я виждам.

Магазинчето още не е отворило „официално“ врати, но ако се завъртите наоколо няма да ви върнат. Дори ако заварите момичетата да подреждат или да се суетят около витрините. Не може да не ви направят впечатление именно различните неща навсякъде. Бижута, украшения, дрехи, неща, които ще направят дома ви по-красив и уютен, или които можете да подарите на скъп приятел. Неща, направени от ръцете на хора с вкус и усет за красота. И всичко по витрините стои някак особено лично. Не само, защото са направени от хора с артистична душевност, чийто имена стоят на етикетите и сред тях ще откриете както българи, така и хора далеч отвъд границите на родината ни, но и защото сякаш разказват истории. А момичетата в магазина с удоволствие споделят произхода на всяко красиво нещо, което спре погледа ви. И ще направят от присъствието ви преживяване… също много лично и красиво.

Засега над входа има само табелка с името Perreyra и още си нямат сайт, който някой ден трябва да се появи на адрес perreyra.com. Но дори и когато го има, едва ли си струва да не надникнете зад стъклата на витрината на магазинчето, ако минавате наблизо. Със сигурност след това ще ви е по-усмихнато.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Чудесно е, че най-накрая дойде ред да отворят врати такива магазинчета. Щом се появяват, значи някой вече има нужда от тях. А това наистина е НАДЕЖДА :):)

    Отговор

  2. Онзи ден се разхождах там и всичко беше разкопано :(( а минах нарочно защото имам едно любимо място на улицата – Before and After – в старата къща на Мара Белчева. Обикновено там ходет да потанцувам танго в школата на Чарли.. а докато той преподава наоколо хората спокойно си похапват и се наслаждават на красотата на танца .. Йовко много е хубаво за снимки .. опитвам се да навия Иван да отидем и да снимаме една милонга.. навит? .. просто още едно място за малки мечти..

    Отговор

  3. Абсолютно съм навит :-) Джъмбо ще го спечелим с някоя торта или пържола ;) Кога?

    Отговор

  4. Само, че джъмбо има промит мозък на профи и гледа професионално на нещата…

    а професионалното снимане изисква ресурси които не всеки е склонен да отдели (не говоря за финанси)

    Иначе ще да наминем към това магазинче

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *